Ролмане и Трулбюл запримигваха, заслепени от ярките слънчеви лъчи, които ги посрещнаха, щом излязоха от палатката. Наоколо останалите членове на малката им група се трудеха, ако не усърдно, то поне методично — четкаха конете и камилите и пълнеха кожените мехове с вода, която да им стигне до Калимпорт.
Част от тях би трябвало да са на разузнаване, за да проучат границите на оазиса и броя на стражите, охраняващи крепостта, ала както Ролмане бързо забеляза, и седемнадесетимата им спътници бяха тук. Забеляза също така, че мнозина му хвърлят странни погледи.
Един от мъжете особено се набиваше в очи.
— Не напълни ли току-що същите тези мехове? — тихичко попита Ролмане. — И не трябва ли да е при източната стена и да брои стражите, които я пазят?
Ролмане се обърна към Трулбюл, ала така и не можа да довърши въпроса си, виждайки замечтания поглед, с който другарят му се взираше в кристалната кула.
— Трулбюл? — повика го Ролмане и пристъпи към него, ала после, усетил, че нещо не е наред, побърза да се отдръпне.
По лицето на Трулбюл се изписа блажено спокойствие.
— Чуваш ли я? — обърна се той към другаря си. — Музиката…
— Музика? — Ролмане го изгледа заинтригувано, после се обърна към кулата и се заслуша.
— Прекрасна музика! — възкликна Трулбюл и неколцина от мъжете наоколо закимаха в знак на съгласие.
Ролмане си наложи да успокои дишането си и да си придаде спокоен вид. Най-сетне и той чу музиката, едва доловима мелодия, нашепваща слова за мир и благополучие, вещаеща богатства и власт и… изискваща.
Изискваща подчинение.
— Оставам в Далабад — неочаквано заяви Липке и се показа от палатката. — Тук има повече възможности, отколкото при Брукал паша.
Очите на Ролмане се разшириха от изумление и той трябваше да положи немалко усилие да не се огледа трескаво наоколо или просто да хукне ужасѐн накъдето му видят очите. Внезапно ахна, разбрал най-сетне какво става. Магия! Магия, целяща да превърне враговете в приятели.
— Прекрасна музика — съгласи се един от мъжете, застанали наблизо.
— Чуваш ли я? — повтори Трулбюл и Ролмане бе принуден да повика на помощ цялата си воля, за да си надене маска на блажено спокойствие, преди да се обърне към другаря си.
— Не, не я чува — обади се Липке изведнъж. — Ролмане не вижда възможностите, които се откриват пред нас. Той ще ни предаде!
— Това е магия! — изкрещя Ролмане и извади закривения си меч. — Заклинание, целящо да ни подчини на нечия чужда воля. Не му позволявайте да го стори! Защитавайте се, приятели!
Ала Липке вече се бе озовал до него с меч в ръка и замахваше за удар, който опитният Ролмане отби с лекота. Преди да успее да отвърне на нападението обаче му се наложи да се отбранява и от Трулбюл, който също се включи в схватката и замахна право към сърцето му.
— Не разбирате ли? — отчаяно извика Ролмане и единствено късметът го спаси от удара на Трулбюл.
Оглеждайки се внимателно, Ролмане заотстъпва назад, като търсеше съюзници и гледаше да не попадне на още врагове. Не пропусна да забележи, че междувременно се бе разразило още едно сбиване — близо до водата неколцина мъже бяха повалили един от другарите си на земята и безмилостно го налагаха кой където свари, като през цялото време не преставаха да крещят, че той не можел да чуе музиката и че щял да ги предаде и то сега, в този най-славен миг от живота им.
Друг от отряда, който очевидно също бе устоял на магическия повик, се хвърли да бяга и те се втурнаха след него, оставяйки другата си жертва да лежи по очи във водата.
Недалеч оттам избухна още една схватка.
Ролмане се обърна към двамината си преследвачи, двамината, които от няколко години бяха най-добрите му приятели.
— Това е лъжа! — настояваше той. — Номер! Нима не виждате!
Липке поднови атаката си и оръжието му се спусна надолу, само за да се стрелне високо нагоре миг по-късно. Мълниеносен трети замах принуди Ролмане да извие тялото си назад и едва не го накара да изгуби равновесие. Почти беззащитен, той можеше само да гледа как Липке се нахвърля отгоре му за нов удар.
Мечът на Трулбюл изсвистя и отби връхлитащото оръжие.
— Почакай! — извика Трулбюл на слисания Липке. — Ролмане казва истината! Вслушай се по-внимателно!
Ала Липке се бе оплел прекалено здраво в примката на Креншинибон. Той все пак поспря за малко, толкова, колкото Трулбюл да повярва, че наистина се е замислил върху противоречията в обещаваното от музиката.