Трулбюл кимна и усмихвайки се, свали оръжието си… миг преди мечът на Липке да му пререже гърлото.
Липке се обърна тъкмо навреме, за да види как Ролмане тича към конете, колкото го държат краката.
— Спрете го! Спрете го! — развика се Липке и се втурна след него.
Неколцина от мъжете се опитаха да прережат пътищата за отстъпление, ала Ролмане успя да се метне на коня си и го пришпори така, че изпод копитата на животното се разхвърча пясък. Ездачът препусна стремглаво, изплъзвайки се на онези, които се опитаха да го спрат.
Ролмане напусна Далабад в бесен галоп, без дори да се опита да помогне на другия мъж, който бе устоял на магическия повик и чийто път за отстъпление беше отрязан. Много скоро злощастникът щеше да бъде застигнат и пребит до смърт, ала пътят на Ролмане водеше далеч оттам, право към Калимпорт.
Джарлаксъл и Креншинибон накараха магическото огледало да промени ъгъла си, така че да могат да проследят отдалечаването на единствения беглец.
Наемникът ясно усещаше енергията, надигаща се в глъбините на кулата. Тихо, монотонно бръмчене, с което кристалната постройка поглъщаше слънчевите лъчи и с помощта на многобройни призми и огледала ги насочваше право към върха си. За Джарлаксъл не бе трудно да се досети какво възнамерява да стори Креншинибон. И на двамата бе ясно какво може да се случи, ако допуснат някой да избяга, затова друг изход като че ли нямаше.
— Не го убивай — нареди Джарлаксъл въпреки това, без сам да е сигурен защо го прави. — Не може да съобщи на господарите си нищо, което те вече да не знаят.
Отрядът му така и не разбра истината за случилото се в Далабад и че става дума за някой магьосник…
Без да каже нищо, Креншинибон продължи да събира енергия.
Джарлаксъл погледна в огледалото, което все така показваше бягащия, ужасен мъж. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че е прав и че не е нужно да го убиват. Даже напротив, оставеха ли го да се завърне невредим в Калимпорт, носейки новината за пълния си провал, Бреган Д’аерте можеха даже да спечелят. В подобна важна мисия несъмнено бяха участвали само опитни съгледвачи и лекотата, с която бяха надвити, щеше да порази мнозина в Калимпорт… навярно достатъчно, за да накара не един и двама паши да дойдат в Далабад с намерението да преговарят и дори да сключат примирие.
Джарлаксъл предаде всичко това на кристалния отломък и отново му нареди да спре, за доброто на целия им отряд и (нещо, което елфът запази за себе си) защото не обичаше да убива, ако можеше да го избегне.
В отговор Креншинибон продължи да събира още и още енергия. Енергия, която всеки момент щеше да изригне.
— Достатъчно! — заповяда Джарлаксъл на глас. — Недей!
— Какво има, предводителю? — разнесе се гласът на Рай’ги и двамата с Кимуриел се втурнаха в стаята.
Завариха Джарлаксъл на крака, очевидно разгневен, да се взира в огледалото.
Изведнъж нещо сякаш се взриви. Избухна ярка светлина, която за чувствителните очи на мрачните елфи бе не по-малко болезнена от лъчите на обедното слънце.
Струя изпепеляваща енергия изскочи от върха на кулата и обгърна коня и неговия ездач в жълтеникавобял покров.
Всичко свърши само за миг — единственото, което остана от Ролмане и коня му, бяха купчина овъглени кости, разпилени из пясъка на пустинята.
Джарлаксъл затвори очи и стисна зъби, потискайки напиращия в гърдите му вик.
— Впечатляваща демонстрация — отбеляза Кимуриел.
— Петнайсетима преминаха на наша страна, а по всичко личи, че останалите петима са мъртви — обади се и Рай’ги. — Победата ни е пълна.
Джарлаксъл не бе съвсем убеден, ала си наложи да се успокои и се обърна към своите помощници.
— Креншинибон ще избере най-податливите на влиянието му, за да ги изпратим обратно при господаря им (или господарите, в случай че мисията е организирана от няколко гилдии) с достоверно обяснение за загубата им. Останалите ще бъдат разпитани (разбира се, никой няма и да си помисли да скрие нещо от нас!), за да научим кой се опитва да ни шпионира.
Рай’ги и Кимуриел се спогледаха, което не убягна от вниманието на Джарлаксъл — сигурен знак, че са забелязали гнева му при влизането си. Какви изводи щяха да си направят двамата, Джарлаксъл не знаеше и това още повече влоши настроението му.