Ала пътят пред тримата елфи бе ясен — преврат, чиито основи бяха заложени в деня, в който бе започнала експанзията на дом Басадони.
— Имам източник, от който можем да научим повече за кристалния отломък — съобщи Кимуриел. — Навярно има начин да го унищожим или поне да отслабим силата му достатъчно дълго, за да се разправим с Джарлаксъл.
Рай’ги и Берг’иньон се спогледаха и кимнаха мрачно.
Артемис Ентрери като че ли започваше да разбира колко сериозни са неприятностите, надвиснали над главата на Джарлаксъл, а следователно и над неговата.
Научи за случилото се в Далабад малко след като по-голямата част от Бреган Д’аерте се завърна в Калимпорт, а по лицата и гласовете на неколцина от най-приближените помощници на Джарлаксъл се досети, че последните събития съвсем не са по вкуса им.
Нито по неговия. Прекрасно разбираше, че недоволството на Рай’ги и Кимуриел е основателно, и сам виждаше, че желанието на Джарлаксъл непрекъснато да разширява влиянието си излага Бреган Д’аерте на огромна опасност. Когато истината за преврата в дом Басадони и за случилото се в Далабад излезеше наяве (а че това рано или късно ще стане, Ентрери изобщо не се съмняваше) всички гилдии, всички благородници и всички сили по тези земи щяха да се съюзят срещу Бреган Д’аерте. Джарлаксъл беше хитър и коварен, а войниците му — изключително добри, но дори със силата на Креншинибон на своя страна те нямаха никакъв шанс и щяха да бъдат избити до един.
Не, осъзна Ентрери, надали щеше да се стигне чак дотам — Рай’ги и Кимуриел по всяка вероятност щяха да предприемат нещо и то скоро. С всеки изминал ден двамата елфи ставаха все по-навъсени, а забележките им — все по-остри.
Което навеждаше на друга, още по-тревожна мисъл. Възможно ли бе Креншинибон да подтиква Рай’ги и Кимуриел към преврат, така както Лолт често насъскваше отделните домове в Мензоберанзан един срещу друг? Дали пък отломъкът не смяташе, че ще му бъде по-добре във владението на някой от двамата далеч по-темпераментни и склонни да използват магия елфи?
Или бунтовническите настроения бяха подклаждани от действията на Джарлаксъл, на свой ред подстрекавай, повече или по-малко, от Креншинибон.
И в двата случая Ентрери ставаше все по-уязвим, дори и с новите си магически придобивки. Откъдето и да го погледнеше, Джарлаксъл си оставаше единствената му възможност да се отърве невредим.
Палачът сви по добре познатата му улица, пълна с обичайната улична калимпортска сган, като гледаше да се държи в сенките и да не привлича ничие внимание.
Трябваше да намери начин да върне Джарлаксъл на върха и дори да заздрави позициите му. Бреган Д’аерте трябваше не просто да го подкрепят, а да го сторят истински, с цялото си същество. Единствено така можеха да предотвратят надвисналия преврат… преврат, който щеше да бъде пагубен за Ентрери.
Да, трябваше да укрепи позицията на Джарлаксъл… а след това да се махне колкото може по-надалеч от Мрачните и опасните им интриги.
Пазачите пред вратата на „Медната миза“ изобщо не се изненадаха, че го виждат и му съобщиха, че Дуавел го очаква в задната стая.
Вече бе научила за последните събития в Далабад, досети се Ентрери, и развеселено поклати глава — нямаше защо да се изненадва, пък и нали именно забележителното умение на Дуавел да знае всичко, го бе довело при нея тази вечер.
— Дом Брукал от Мемнон — уведоми го полуръстката, щом Ентрери се настани върху меките възглавници, постлани на пода.
— Бързо са действали — отбеляза палачът.
— Кристалната кула е като огромен фар насред пустинята — отвърна Дуавел. — Защо им е на твоите съюзници, които на всяка цена трябва да запазят истинската си самоличност в тайна, да привличат толкова внимание върху себе си?
Ентрери не каза нищо, ала за Дуавел не бе трудно да разчете по лицето му страховете, които го измъчваха.
— Допускат грешка — кимна тя. — Дом Басадони е прекрасна фасада за търговията на Бреган Д’аерте. Защо им е да се разпростират още по-надалеч и да се излагат на опасността от война, която не могат да спечелят?
Ентрери и този път не каза нищо.