— А може би това е истинската причина за идването им на Повърхността? — продължи Дуавел, без да крие тревогата си. — Може би и ти самият си бил заблуден, накарали са те да повярваш, че са тук заради печалбата, докато всъщност са от авангард, дошъл да подготви почвата за пълния разгром на Калимпорт и цял Калимшан?
Ентрери поклати глава:
— Познавам Джарлаксъл достатъчно добре и съм сигурен, че е тук, за да печели — както той самият, така и онези, с които работи. Така действа той. Не мисля, че някога би участвал в нещо, което може да завърши толкова катастрофално. Джарлаксъл не е войнолюбец и никога не е бил. Той не ламти за слава, а държи единствено на собственото си благополучие и удобство.
— И все пак, ето че предизвиква съдбата, издигайки кристалната кула — напомни Дуавел и като наклони глава на една страна, се вгледа изпитателно в него. — Какво има?
— Какво знаеш за Креншинибон?
Дуавел се замисли за миг, сбърчила вежди, после поклати глава:
— Почти нищо — призна тя. — Знам за кулите, но това е почти всичко.
— Кристалният отломък е изключително могъщ — обясни Ентрери. — И съвсем не съм сигурен, че двамата с Джарлаксъл преследват една и съща цел.
— Немалко магически предмети са надарени със собствена воля — сухо отбеляза Дуавел. — Което рядко е нещо хубаво.
— Научи всичко, което можеш за него — нареди Ентрери. — Колкото се може по-бързо, преди онова, от което се боиш, да е сполетяло, макар неволно, града ни.
Палачът замълча, опитвайки се да прецени как ще е най-добре да постъпи Дуавел в светлината на скорошните събития.
— Помъчи се да разбереш как Дризт се е сдобил с него и къде… — започна той.
— Какво, в името на Деветте пъкъла, е Дризт? — прекъсна го полуръстката.
Ентрери понечи да обясни, но вместо това се разсмя — колко широк бе светът!
— Друг мрачен елф — рече той. — Мъртъв елф.
— А, да — спомни си Дуавел. — Твоят съперник. Онзи, когото наричаш До’Урден.
— Забрави за него, както сторих аз. Споменах го единствено защото именно от него Джарлаксъл получи отломъка. Престори се на някакъв монах, могъщ и явно доста прочут. Казва се Кадърли, поне доколкото знам, и живее в или близо до Снежните планини.
— Пътят до там е дълъг — отбеляза Дуавел.
— Но си заслужава — отвърна Ентрери. — А и двамата знаем, че разстоянията нямат особено значение за някой магьосник, владеещ необходимите заклинания.
— Ще ти излезе доста скъпо — рече Дуавел.
Само с едно-единствено движение, на каквото малцина опитни и по-млади воини надали биха били способни, Ентрери се изправи над Дуавел, висок и застрашителен, и положи върху рамото й ръка, облечена в магическата ръкавица.
На Дуавел не й бе необходимо повече, за да разбере какво иска да й каже.
Единадесета глава
Полагане на основите
— Нали това искаше от самото начало — телепатично предаде Кимуриел на илитида.
Ихараскрик се престори на изненадан, макар именно той да бе обяснил на Кимуриел как да се предпази от опитите на отломъка да проникне в съзнанието му. Да, илитидът от самото начало се бе надявал ситуацията да вземе точно този обрат.
— Кой ще го владее? — попита той безмълвно. — Кимуриел или Рай’ги?
— Рай’ги — отвърна псионистът. — Двамата с Креншинибон прекрасно ще се допълват, както отломъкът вече му намекна.
— Така си мислите вие — отбеляза Ихараскрик. — А може би Креншинибон вижда в твое лице заплаха (доста вероятно и напълно логично предположение) и се опитва да ви подведе, та и ти, и другарите ти да бъдете унищожени.
— Все още не съм отхвърлил изцяло тази възможност — увери го Кимуриел, без да изглежда ни най-малко разтревожен. — Именно затова съм тук.
Ихараскрик не отговори веднага, обмисляйки чутото.
— Креншинибон не е играчка — отговори той най-сетне. — Да искате от мен да…
— Искаме само да спечелим малко време — не го остави да довърши Кимуриел. — Нямам намерение да противопоставям Ихараскрик на Креншинибон — отлично осъзнавам, че отломъкът може да се окаже прекалено могъщ.
Елфът не се притесняваше, че илитидът може да се засегне от думите му — рационални и здравомислещи, крадците на мисли не страдаха от прекомерна гордост.
Вярно, бяха напълно убедени, че превъзхождат почти всички останали раси (в това число хората и дори елфите на мрака), но в самоувереността им имаше голяма доза трезва преценка, благодарение на която подобни логични забележки не можеха да ги обидят. Ихараскрик отлично разбираше, че единствено някое божество би могло успешно да се противопостави на Креншинибон.