Ентрери изгледа противното същество с присвити очи. Любопитен отговор, но беше по-добре да не се опитва да го тълкува.
— И агентите на останалите гилдии ли идват тук, когато искат да се срещнат с теб? — въпросът на Джарлаксъл хвана Домо напълно неподготвен.
За Ентрери не беше трудно да се досети, че наемникът действа под наставленията на Креншинибон — ако Домо бе част от някакво съзаклятие и мислите му дори за миг се насочеха към него, Джарлаксъл и Креншинибон веднага щяха да ги разчетат. Въпреки това Ентрери смяташе, че Джарлаксъл прибързва — ако първо бе опитал да си поговори с Домо, неангажиращо и с присъщата си дипломатичност, можеше да получи необходимата информация и без да се налага Креншинибон да нахлува в съзнанието на плъхочовека.
— В редките случаи, когато съм принуден да се срещна с представители на някоя друга гилдия, обикновено те идват при мен — отвърна Домо, опитвайки се да изглежда спокоен.
Ентрери обаче го видя да пристъпва от крак на крак и незабелязано постави ръце върху дръжките на двете си оръжия. Привидно небрежна, тази стойка му даваше възможност да ги извади само за миг, ако се наложи.
— И срещал ли си се с някого от тях наскоро? — попита Джарлаксъл.
Домо неволно потрепна и Ентрери внезапно разбра какво става — Креншинибон се опитваше да проникне в мислите му.
Тримата плъхочовеци зад Домо се спогледаха и нервно се размърдаха.
Лицето на Домо се разкриви и той започна да придобива човешката си форма, ала почти незабавно отново си възвърна образа на плъх, а от гърдите му се откъсна гърлено ръмжене.
— Какво става? — обади се един от помощниците му.
Ентрери не пропусна да забележи раздразнението, изписало се по лицето на Джарлаксъл и погледът му се върна върху Домо — дали пък наемникът не беше подценил гнусното същество?
Джарлаксъл и Креншинибон не можеха да доловят мислите на плъхочовека — опитът на отломъка да нахлуе в съзнанието му беше отключил вътрешната му борба, издигайки стена от болка и гняв, която Креншинибон не бе в състояние да преодолее.
Все по-ядосан, Джарлаксъл се взря в Домо.
— Предал ни е — реши Креншинибон неочаквано, ала Джарлаксъл, който не бе усетил нищо такова, изобщо не бе сигурен. — Момент на слабост — убеждаваше го отломъкът. — Проблясък от истината, пробил за миг стената от ярост и болка. Предал ни е… на два пъти.
Джарлаксъл погледна към Ентрери почти неуловим знак, ала напълно достатъчен за палача, който ненавиждаше плъхочовеците от дън душа.
Домо и хората му също го забелязаха и мечовете им начаса изскочиха от ножниците, ала Ентрери вече се бе хвърлил в атака. Струи черна пепел бликнаха от Нокътя на Шарон и изпълниха въздуха, разделяйки бойното поле и пречейки на противника да съгласува действията си.
Палачът се метна наляво, заобикаляйки стената от пепел, като в същото време се приведе, за да избегне дългия, тънък меч на Домо, след което сам замахна.
Отби вражеското острие с Нокътя на Шарон и замахна с изумрудената си кама.
В този момент най-близкият от тримата плъхочовеци се включи в битката и той бе принуден да отстъпи назад и да вдигне меча си, за да се защити. След това се преметна напред, а после обратно назад, подпирайки се на една ръка, така че да се изправи мълниеносно, озовавайки се в почти същата позиция, откъдето бе започнал. Глупавият плъхочовек го последва, оставяйки Домо и двамата си другари от другата страна на стената от пепел.
Три ками, изпратени от Джарлаксъл, изсвистяха на сантиметри от главата на Ентрери и прорязаха пепелта.
Разнесе се силен стон и палачът разбра, че един от двамата придружители на Домо е обезвреден.
Миг по-късно същата участ сполетя и другия, когато Ентрери отби оръжието му с меча си и продължи напред. Плъхочовекът стори същото с намерението да забие зъби в гърлото му.
Колко горчиво се разкая само секунда по-късно, когато камата на убиеца потъна под брадичката му.
Силен замах и главата на човека плъх политна назад. Ентрери издърпа камата си и се обърна. Откъм стената от пепел изскочи още един плъхочовек, а по стъпките, които се разнесоха от другата й страна, палачът разбра, че Домо бързо се отдалечава.
Убиецът се претърколи под пепелта и като дръпна нападателя си за глезените, го повали по очи право пред Джарлаксъл, а после се втурна след Домо. Ентрери бе свикнал с мрака, дори с непрогледната тъмнина на тунелите (някои от най-успешните му схватки се бяха състояли именно тук), ала прекрасно осъзнаваше, че инфрачервеното зрение на плъхочовеците им дава предимство, затова вдигна Нокътя на Шарон пред гърдите си и го накара да освети пътя му. Кой знае, може би като много други магически оръжия и Нокътя на Шарон бе в състояние да излъчва светлина.