Плъхочовекът се свлече на земята и се загърчи в агония. Изправен над него, Ентрери накара камата си да засияе.
Домо отскочи назад и вдигна меча пред гърдите си.
— Танцуващо острие? — тихо попита той. — Ти ли си, елфически магьоснико?
— Танцуващо острие? — прошепна Ентрери въпросително и сведе очи към камата си.
В това нямаше никакъв смисъл. Погледна към Домо и видя как блясъкът в очите му изчезва, докато той приема почти човешка форма, а зрението му се настройва към видимата част на спектъра.
Миг по-късно плъхочовекът подскочи почти до тавана, видял Артемис Ентрери на няколко метра от себе си.
— Каква магия е това! — ахна Домо.
На този въпрос и Ентрери нямаше отговор. Представа нямаше какво точно прави Нокътя на Шарон с черната си светлина. Дали по някакъв начин блокираше инфрачервеното зрение, като в същото време сиянието му си оставаше видимо в обикновената част на спектъра? Дали пък не действаше като черен огън, въпреки че палачът не бе усетил никаква топлина? Силните топлинни източници можеха сериозно да затруднят инфрачервеното зрение.
Наистина любопитно — поредната загадка, чийто отговор Ентрери трябваше да открие, ала не и днес.
— Значи си сам? — рече той на Домо. — Само ти и аз.
— Защо Джарлаксъл се страхува от мен? — попита Домо и пристъпи напред.
— Защо се страхува от теб или защо те ненавижда? — рече палачът в отговор и спря. — Това са две различни неща.
— Но нали съм му съюзник! — възрази Домо. — Не го предадох, дори когато подчинените му се обърнаха срещу него.
— Така казваш — отвърна Ентрери и хвърли поглед към плъхочовека, който все още потръпваше и стенеше в краката му. — Какво знаеш? Говори и може би все още има шанс да си тръгнеш оттук жив.
Домо присви ядовито очи.
— Така, както Раситър си тръгна невредим от последната ви среща? — жлъчно подхвърли той. — Раситър бе един от най-великите му предшественици в гилдията на плъхочовеците, служил бе заедно с Ентрери при Пук паша и бе загинал от ръката на Ентрери… нещо, което калимпортските плъхочовеци нямаше скоро да забравят.
— Питам те за последен път — спокойно рече палачът.
Едва доловимо движение наблизо му подсказа, че първият плъхочовек се е върнал и сега се спотайва в сенките, готов да се нахвърли отгоре му. Ентрери не беше нито изненадан, нито обезпокоен.
Широката усмивка, плъзнала по лицето на Домо, разкри острите му, жълтеникави зъби:
— Джарлаксъл и другарчетата му май не са толкова единни, колкото си мислиш — подразни го той.
Ентрери направи крачка напред.
— Ще трябва повечко да се постараеш — каза той, ала преди да успее да довърши, Домо изрева и се нахвърли отгоре му, размахал тънкия си меч.
С едно-единствено, почти незабележимо движение палачът пресрещна връхлитащото оръжие с Нокътя на Шарон и го отби настрани.
Домо отстъпи назад и замахна отново, после още веднъж. Всеки път Ентрери сякаш едва-едва преместваше меча си и всеки път острието на Домо минаваше покрай него, без да го докосне.
Домо за втори път направи крачка назад и се нахвърли отгоре му с удвоена ярост.
Оказа се, че е отстъпил прекалено надалеч — Ентрери трябваше просто да се наведе назад и оръжието изсвистя пред него.
Както можеше да се очаква, нападението на скрития в сенките плъхочовек не закъсня. Самият Домо се включи отлично в атаката, втурвайки се напред с вдигнат меч.
Ала Домо просто не си даваше сметка колко великолепно се бие Артемис Ентрери. Палачът отново отби вражеското оръжие високо нагоре, като в същото време накара меча си да избълва нова струя черна пепел. Все така светкавично Ентрери се завъртя надясно, описвайки пълен кръг, и когато отново се изравни с Домо, свали десницата си, насищайки въздуха с нов слой пепел, а с лявата си ръка замахна настрани. Изумрудената кама потъна в корема на връхлитащия отгоре му плъхочовек.
Нокътя на Шарон описа дъга във въздуха, издигайки широка, кръгла стена от пепел, която Домо проряза, когато замахна за поредния си удар… ала Ентрери не беше от другата страна. Той се бе хвърлил на една страна и след като се претърколи и се изправи, замахна към краката на плъхочовека, който още се бореше с камата в корема си. За изненада и удоволствие на убиеца, мечът посече и двете колена на гнусното същество и то рухна върху каменния под, виейки от болка, докато кръвта му изтичаше.