След това най-вероятно му беше наредил да се разправи с палача, нещо, на което Джарлаксъл очевидно се противопоставяше.
— Онова, което си намислил, е безумие — с мъка успя да каже Джарлаксъл, докато вътрешната му борба ставаше все по-ожесточена. — Тук няма нищо за теб.
Ентрери се поотдръпна и си придаде замислен вид.
— Тогава може би ще е най-добре да си тръгна — отбеляза той.
Джарлаксъл не мигна.
Без да се заблуждава, че може да хване някого като Джарлаксъл неподготвен, Ентрери се хвърли напред и като се претърколи през глава, се изправи пред наемника.
Джарлаксъл сграбчи кесийката на кръста си (дори не беше необходимо да изважда Креншинибон) и като протегна другата си ръка към палача, отприщи лъч ослепително бяла енергия.
Ентрери я улови с ръкавицата и я задържа… или поне част от нея, тъй като лъчът беше прекалено мощен, за да успее да го спре напълно. Опари го жестока болка, въпреки че само една малка част от силата на Креншинибон бе достигнала до него.
Докъде ли се простираше могъществото на отломъка, запита се Ентрери, неволно респектиран. Май сериозно беше загазил.
Боейки се, че енергията може да стопи ръкавицата или да й навреди по друг начин, той я освободи. Не я насочи към Джарлаксъл (нямаше никакво желание да го убива), а към стената до него. Последва ослепителен, оглушителен взрив, от който и двамата политнаха настрани.
Към Ентрери една след друга полетяха ками, ала и това не го спря. Една той отби, следващата го одраска, а с други две се размина на сантиметри. След това се нахвърли върху Джарлаксъл с намерението да го събори на земята.
Улови единствено въздух и се блъсна в стената зад наемника.
Трябва да бе плащът или може би шапката, помисли си Ентрери мимоходом, тъй като си имаше други грижи. Добре разбираше колко е уязвим в този момент и побърза да се обърне, размахал Нокътя на Шарон и изпълвайки въздуха с пелена от пепел.
После се хвърли през черната стена. Успя да обърка Джарлаксъл достатъчно, за да се доближи до него (този път преценявайки ъгъла на нападението си по-добре) и да изпълни онова, за което бе дошъл.
С ловкост, на каквато надали друг човек беше способен, той прибра Нокътя на Шарон в ножницата, стисна камата си в ръката с ръкавицата, а с другата извади кесийката, която бе получил от Дуавел. Докато минаваше покрай Джарлаксъл, мълниеносно отряза кесията от кръста му, улови я в ръката с ръкавицата, а фалшивата кесийка пусна на пода.
Миг по-късно ударите на Джарлаксъл се посипаха отгоре му и той трябваше да се претърколи настрани.
Успя да отбие една от камите, ала друга го улучи под ребрата и превит от болка, той се отдръпна от противника си, в чиято ръка междувременно се беше появил неголям боен чук.
— Да не си мислиш, че се нуждая от Креншинибон за да те убия? — самоуверено подхвърли наемникът, докато вдигаше кесийката от пода.
След това прошепна нещо и бойният чук се смали толкова, че той с лекота го втъкна под шапката си.
Ентрери почти не го чу. Въпреки че камата не се бе забила много надълбоко, болката бе заслепяваща, а на всичкото отгоре в съзнанието му вече нахлуваха внушенията на Креншинибон, подканящи го да се подчини на волята му.
— Мога да те убия по сто различни начина, някогашни ми приятелю — продължи Джарлаксъл. — Но кристалният отломък като че ли най-бързо ще свърши работата, а да си призная, нямам никакво желание да те измъчвам.
И той сключи пръсти около кесийката. Миг по-късно по лицето му плъзна странно изражение.
Ентрери все така почти не го забелязваше. Креншинибон бе изпълнил мислите му с картини на такова черно отчаяние, че могъщият убиец едва не се свлече, ридаейки, на колене.
Джарлаксъл сви рамене и като изтри овлажнялата си ръка в плаща, призова нов дъжд от ками.
— Кажи ми защо? — попита той, докато се прицелваше в на пръв поглед беззащитния убиец. — Кристалният отломък ли чу да те вика? Или може би прекомерното ти тщеславие си каза думата?
Черна безнадеждност, по-страшна от всичко, което — бе изпитвал през живота си, заля Ентрери като вълна.
Една мисъл обаче се надигна от дълбините на омаломощеното му съзнание и изплува на повърхността.
„Защо кристалният отломък просто не го унищожеше, тук и сега?“
Защото не може, отговори си сам. Защото сега е в мое владение, колкото и да не му харесва.