— Кажи ми! — настоя Джарлаксъл.
Ентрери призова цялата си воля, цялата дисциплина, която бе калявал в продължение на десетилетия, и нареди на отломъка да престане и да се оттегли напълно от съзнанието му. Съпротивата на Креншинибон трая само миг — стената на Ентрери беше изградена от самодисциплина и гняв и отломъкът не бе в състояние да я преодолее, заглушен така безусловно, както докато се намираше във владението на Дризт До’Урден. Дризт, благородният пазител, го бе надвил със силата на своите морални устои, докато Ентрери го бе сторил единствено със силата на волята си, но резултатът бе един и същ. Кристалният отломък бе напълно покорен.
И тъкмо навреме, осъзна Ентрери, когато отвори очи и видя, че към него лети порой от искрящи ками.
Той побърза да вдигне своята и започна да ги отбива не така, че да се опази напълно, но все пак колкото да им попречи да го ранят фатално. Една го улучи в лицето, съвсем близо до окото, но не преди той да я извърти така, че да се забие не с острието, а с дръжката напред.
Друга го одраска над лакътя, оставяйки дълга червена ивица.
— Можех да те убия, когато насочих енергията на Креншинибон срещу теб! — успя да извика Ентрери.
Следващата кама го ужили по крака. Все пак Джарлаксъл явно го бе чул, защото спря с ръка във въздуха и го изгледа любопитно.
— Можех да те довърша със собствената ти атака — изръмжа Ентрери през стиснати зъби, опитвайки се да надмогне болката.
— Боял си се да не повредиш отломъка — предположи Джарлаксъл.
— Креншинибон не може да бъде унищожен от собствената си енергия! — сопна се Ентрери.
— Дошъл си, за да ме убиеш! — настоя Джарлаксъл.
— Не!
— За да ми отнемеш кристалния отломък на всяка цена!
Ентрери, който се бе облегнал на стената, защото краката му вече се подкосяваха от болка, събра цялата си воля и погледна наемника в очите (макар и само с едно око, тъй като другото бе подпухнало и се бе затворило):
— Дойдох тук — рече той, натъртвайки всяка дума, за да накарам отломъка да те убеди, че искам да го открадна.
По лицето на Джарлаксъл се изписа нетипично за него недоумение, а ръката, в която все още държеше една от камите си, бавно се спусна надолу.
— Какво си намислил? — попита той, вече не сърдито, а заинтригувано.
— Идват за теб — обясни Ентрери. — Трябва да си готов.
— Кои са те?
— Рай’ги и Кимуриел — уточни палачът. — Решили са, че на властта ти над Бреган Д’аерте трябва да бъде сложен край. Създаде на отряда твърде много и твърде могъщи врагове.
Лицето на Джарлаксъл на няколко пъти смени изражението си, стигайки от объркване до гняв, а погледът му се спря върху кесийката в ръката му.
— Отломъкът те заблуди — рече Ентрери и след като се поизправи, понеже болката най-сетне бе започнала да отслабва, посегна с треперещи пръсти, извади камата от тялото си и я пусна на пода. — Кара те да загърбиш всички повели на разума, а в същото време те презира, заради способността ти да…
Замълча, видял как Джарлаксъл отваря кесийката и посяга към отломъка… мнимия отломък, който почиваше вътре. Преди да успее да продължи, Ентрери забеляза синкаво сияние в другия край на стаята. Миг по-късно вече гледаше към оазиса отвън, досущ като през прозорец.
Рай’ги, Кимуриел и Берг’иньон, както и двама войници прекрачиха зейналия внезапно портал.
Ентрери изръмжа, за да прогони болката, и си наложи да се изправи — трябваше да даде всичко от себе си, в противен случай беше загубен. Рай’ги вдигна причудлив фенер, ала Кимуриел, както убиецът не пропусна да забележи, не затвори магическия портал.
Сигурно очакваха кулата да се срути, или пък искаха да си запазят път за отстъпление.
— Не съм ви канил — отбеляза Джарлаксъл и извади отломъка от кесийката. — Когато ми потрябвате, ще ви повикам.
Гордо изправен, вперил властен поглед в Рай’ги, наемникът излъчваше забележителен авторитет.
Рай’ги вдигна фенера и Джарлаксъл и отломъка бяха облети от мека светлина.
Това трябва да бе, досети се Ентрери. Предметът, който щеше да обезвреди Креншинибон и да наклони везните в полза на съзаклятниците. Ала съзаклятниците бяха допуснали една грешка, същата, на която палачът разчиташе — насочили бяха цялото си внимание към отломъка (както и трябваше), очаквайки той да е най-важният играч в двубоя.