Страхуваше се тя да не махне своята, но в замяна тя се усмихна с усмивката на Мери и каза:
— Не мислех, че си възнамерявал да го направиш.
— Желаех го от първия път, в който те видях.
Тя премести пръстите си върху неговите, беше почти вълнуващо.
— Искаш ли да видиш какво прави ноктите ми червени?
— Имаш предвид твоята тайна ли?
— Ти знаеш „прегледа“ между „дела“ и „налози“, така ли е? Срещни ме там след три периода.
„Преглед“ беше кръгова връзка без „прозорци“. Кен срещна Мери в „подбери всичко“ и я последва по направление към „вмъкни“, където „вратите“ бяха по-малки и близо една до друга.
— Някога чувал ли си за „великденско яйце“? — попита го тя.
— Разбира се — отвърна Кен. — Програмната изненада е скрита в софтуера. Една неупълномощена практика, която липсва в наръчника. Понякога весела, понякога крайно неприлична. „Великденските яйца“ обикновено…
— Ти точно повтаряш какво си научил в „ориентацията“ — каза тя.
— … намерят и изчистят от търговския софтуер чрез обкръжението на „измамник“ и „оптимисти“ — привърши Кен, защото вече беше изчерпал междинния си запас от информация.
— Чудесно — отвърна Мери. — Точно тук се намираме.
Мери97 го заведе в малка стая без „прозорци“. Там нямаше нищо друго, освен малка масичка с формата на сърце.
— Тази стая беше изтрита, но никога отписана — рече тя. — „Оптимиста“ ще й липсва. Ето защо „великденските яйца“ още са тук. Открих това случайно.
На масичката имаше три карти за игра. Две от тях бяха с лице надолу, третата беше обърната. Бе десятка каро.
— Готов ли си? — попита Мери и без да дочака отговор обърна десятката с лице надолу. Ноктите на пръстите й вече не бяха червени.
— Сега ти опитай — каза тя. Кен се отдръпна.
— Не бъди нервен. Картата нищо не прави, само променя „алтернативното меню“. Давай!
Кен неохотно отново обърна картата. Ноктите на пръстите на Мери отново станаха червени. Със собствените му не се случи нищо.
— Тази карта работи само за млади жени — отбеляза Мери.
— Чиста работа — отвърна Кен, беше се поуспокоил.
— Тук има колкото щеш — каза тя. — Готов ли си?
— Надявам се.
Мери обърна втората карта, бе дама купа. Докато я обръщаше, Кен чу „туп-туп“ и в „стаята без прозорци“ се отвори „прозорец“. Беше „Април в Париж“.
Кен видя, че в центъра на булеварда в права посока слизаше сив кон. По него нямаше конски амуниции, опашката му и гривата бяха подрязани, а огромният му червен пенис почти се влачеше по паважа.
— Видя ли го? — попита Мери97.
Тя стоеше срещу Кен в „прозореца“. Издутата й бяла блузка и оранжевата връзка бяха изчезнали. Беше останала по червен дантелен сутиен. Чашките му бяха изпълнени, а тесните ластични каишки стегнати. Връхчетата на закръглените й гърди бяха закръглени и блестяха като лунички.
Кен678 не можеше да се помръдне и бе онемял. Това бе едновременно ужасно и чудесно. Ръцете на Мери бяха зад гърба й и тя разкопчаваше сутиена си. Но той тъкмо щеше да падне от гърдите й, когато се чу изсвирване на свирка.
Конят бе спрял по средата на булеварда. Беше заобиколен от жандарми, които размахваха палките си.
„Прозорецът“ се затвори. Мери97 стоеше до масичката, облечена отново с издутата си бяла блузка и оранжева вратовръзка. Само десятка каро бе останала обърната с лице нагоре.
— Защо толкова бързо обърна другата карта? — попита Кен, тъй като бе искал да зърне зърната на гърдите й.
— Дама купа сама го направи — отвърна Мери. — Едно „великденско яйце“ представлява затворен алгоритъм. Преследва себе си, след като веднъж е стартирал. Хареса ли ти? Само не казвай, че се чудиш какво да отвърнеш.
Тя се усмихна с усмивката на Мери, а Кен се замисли какво наистина би казал. Но „папките“ им премигнаха, мястото за изчакване се прекъсна и Мери вече си бе отишла.
Няколко периода по-късно, Кен я намери на обичайното им място за срещи — в един отворен „прозорец“ между „копия“ и „проверка за точност“, по-точно в „коридора“ между тях.
— Дали ми хареса? — каза той. — Влюбих се в това.
— Флиртуваш ли с мен? — попита Мери97.
— И какво ако флиртувам? — отвърна Кен и интимните му думи бяха почти толкова добри, колкото нейната усмивка.
— Тогава ела с мен.
През тази седмица Кен678 два пъти повече следваше Мери97 в „прегледа“. По което и време да отиваха винаги беше същото, но си оставаше идеално. Колкото по-скоро Мери обръщаше дама купа, толкова по-бързо Кен чуваше „туп-туп“. Отново имаше отворен „прозорец“ в „стаята без прозорци“, отново конят слизаше по булеварда и огромният му пенис почти се влачеше по паважа. Съвършените зрели и кръгли гърди на Мери се издуваха под дантеления червен сутиен, тя казваше „Видя ли коня“ и посягаше зад гърба си, за да се освободи от презрамките му…