Когато видя това, Лора прекъсна разговора си с оператора, захвърли телефона и изпълнена с желание за мъст, се затича към двамата мъже. «Ще те убия! — чу се да вика. — Ще те убия!» Вече се виждаше как удря главата му в паважа. Искаше да го ритне със заострения връх на лачената си обувка; представяше си задоволството, което ще изпита, когато чуе изхрущяването на ребрата му.
Заслепена от гнева си, Лора не забеляза бояджията, който бе слязъл от камиона си. Почти бе стигнала до биещите се, когато бояджията се наведе, сграбчи нападателя и го изправи, докато Еймъс все още държеше краката му. Бояджията преметна мускулестата си ръка през врата на нападателя, постави другата зад гърба му, като в същото време успя да избие стика.
Еймъс се изправи и свали белезниците от колана си — белезниците, от които Лора толкова се притесняваше, когато приятелят й свалеше сакото си на публично място. Нападателят видя белезниците, престана да се съпротивлява, изстена и се притисна към бояджията. Полицаят тъкмо слагаше белезниците, когато се чу воят на сирените. Всичко бе свършило.
Лора стоеше, разтърсвана от ярост. Ръцете й продължаваха да бъдат стиснати в юмруци и тя като че ли все още беше готова да цапардоса шофьора на ягуара, който в момента сърцераздирателно ридаеше в ръцете на бояджията. Еймъс бе влязъл в комбито и проверяваше дали децата са добре. На кръстовището се появиха две патрулни коли и от тях изскочиха няколко униформени полицаи. Лора се запъти към бордюра и седна, без да се замисля, че може да си изцапа полата или да си скъса чорапогащника. Не обръщаше внимание на погледите на шофьорите, които вече заобикаляха джипа, минаваха през разчистеното кръстовище и бързаха за работа — вярно, малко закъснели, но пък с необикновена история, която ще разкажат, докато с наслада отпиват сутрешното си кафе.
Лора изчака да преместят комбито на паркинга пред ресторанта на ъгъла. Ягуарът бе натоварен на един от «паяците», които при произшествие се появяваха изневиделица като лешояди на мърша. Никой не я забелязваше. Дори и Еймъс я бе забравил. В момента той говореше с едно от униформените ченгета, описваше случилото се и се смееше. Как можеше да се смее, след като само преди минути едва не загина. Лора сви юмруци и ноктите й се впиха в дланите й.
Най-накрая, както й се стори след цяла вечност, той се приближи към нея и я попита:
— Добре ли си? — В отговор тя го погледна с изпепеляващ поглед. — Знам, че си ми ядосана. Предпочиташе да изчакам истинските полицаи. Не искаш гаджето ти да усмирява превъртели маниаци. Но, скъпа, все пак това ми е работата.
Тя сви рамене и избегна погледа му. Беше бясна. На всичкото отгоре той беше прав. Искаше й се да го удари, почти толкова силно, колкото преди минути бе искала да удари мъжа със стика за голф. Еймъс като че ли прочете мислите й:
— Обзалагам се, че си готова да ме удариш, за да ме накараш да престана да се правя на герой, нали? Това е от напрежението. След малко ще се успокоиш. Хайде. Нека ти помогна.
Беше прав. Гневът и страхът преминаваха. Тя го погледна, хвана ръката му и му позволи да я изправи и да я прегърне.
— Бъкхед — изсумтя той. — В доста гаден квартал живееш, Частейн. Ако това е обичайното поведение на жителите му в понеделник сутрин, не ми се мисли какво става тук в събота вечер.
Тя се засмя. После му тегли едно кроше.
> 1
— Въобще не ме интересува какво мислите, млади човече. Искам да разбера какво знаете! Как смеете да се явявате в залата ми неподготвен само защото сте прекалено несериозен и не сте намерили време да говорите с клиента си!
Лора Частейн присви очи. Дори когато не бяха насочени към нея, гневните думи на съдия Рут не бяха особено приятни. Злочестият защитник пооправи вратовръзката си, опита се да спечели време и да възвърне самоувереността си и отвърна:
— Ваша светлост, нямах възможност да обсъдя с клиента си стратегията…
— Стратегия ли? На кого, по дяволите, му е притрябвала стратегия? Отправено му е конкретно обвинение. Виновен ли е или не?
— Ами, точно за това става въпрос. Разбирате ли, все още не сме имали възможност да обсъдим случая и си мислех, че ако имам още малко време…
— Защо не сте имали време? И какво толкова има да му обсъждате? Клиентът ви е обвинен, че се е опитал да ограби магазин за спиртни напитки. Трябва да знаем дали се признава за виновен, след което ще обсъдим сумата за освобождаване под гаранция. Едва ли ви е необходима специална среща, за да направите това, нали?