— Не беше нищо подобно, мамо — отвърна Джоуи, гледайки я в очите. — Бренди започна да лае. Тогава аз се събудих и лудата стара дама беше при прозореца. Ако това е било просто сън… тогава по какво лаеше Бренди? Той не лае просто, за да се слуша. Никога не го прави. Ти го познаваш.
Тя погледна Бренди, който беше легнал на пода до леглото и започна отново да изпитва безпокойство. Накрая стана и отиде до прозореца.
Навън в нощта имаше много места, които бяха плътно обхванати от мрака, места, където един човек, който дебне, би могъл да се скрие и да чака.
— Мамо?
Кристин го погледна.
— Това не е както преди — каза той.
— Какво имаш предвид?
— Това не е една въображаема бяла змия под леглото ми. Това е нещо истинско.
Внезапен порив на вятъра мина по стрехите и предизвика тракането на една откачена водосточна тръба.
— Ела — подкани го Кристин, протягайки му ръка.
Джоуи слезе от леглото и тя го заведе в кухнята.
Бренди го последва. Той застана за момент на прага, удряйки с рунтавата си опашка двете страни на касата на вратата, после влезе вътре и се сгуши в един ъгъл.
Джоуи седна на масата. През гърдите на синята му пижама с големи червени букви беше написано „ПАТРУЛ НА САТУРН“. Той гледаше тревожно в прозорците над мивката, докато Кристин телефонираше на полицията.
Двамата полицейски служители стояха на входа и слушаха вежливо, докато Кристин стоеше в рамката на отворената входна врата с Джоуи до себе си и разказваше своята история, в която имаше малко за казване. По-младият от двамата мъже, полицаят Статлър, се усъмни в казаното и побърза да заключи, че дебнещият човек е само продукт на въображението на Джоуи, но по-възрастният мъж, полицаят Темпълтън, оправда безпокойството им. По негово настояване той и Статлър изразходваха десет минути в претърсване на имота със своите джобни фенерчета. Те прегледаха храстите, обиколиха къщата, провериха гаража и дори погледнаха в съседските дворове. Не намериха никой.
Когато се върнаха при входната врата, където чакаха Кристин и Джоуи, на Темпълтън изглежда му се искаше по-малко да вярва на тяхната история, отколкото преди няколко минути.
— Ами, мисис Скавело — каза той, — ако тази старица е била тук наоколо, то тя вече си е отишла. Тя или е нямала никакви лоши намерения… или, може би, е избягала от страх, когато е видяла патрулната кола. Вероятно и двете. Тя сигурно е безобидна.
— Безобидна ли? Тя със сигурност не изглеждаше безобидна този следобед на Сауд Коуст Плаца — каза Кристин. — Тя ми се стори достатъчно опасна.
— Ами… — Той сви рамена. — Вие знаете как става това. Една стара дама… може би малко изкуфяла… казва неща, каквито в действителност не иска да каже.
— Аз не мисля, че случаят е такъв.
— Така че… — Темпълтън не я гледаше в очите, — ако я видите отново или имате каквито и да е други неприятности, непременно ни телефонирайте.
— Вие си отивате?
— Да, мадам.
— Вие няма да направите нищо друго?
— Не виждам какво друго още можем да направим — отвърна той, почесвайки се по главата. — Вие казахте, че не знаете името на тази жена или къде живее, така че не можем да си поговорим с нея. Както казах, ако тя се появи отново, обадете ни се веднага, щом я забележите, и ние ще се върнем.
Той се сбогува, обърна се и тръгна по пешеходната пътека към улицата, където чакаше неговият партньор.
Една минута по-късно, когато Кристин и Джоуи стояха при прозорците на всекидневната, наблюдавайки отдалечаването на патрулната кола, момчето каза:
— Тя беше там, навън, мамо. Наистина. Това не е като змията.
Кристин му вярваше. Това, което беше видял на прозореца, можеше да е било плод на неговото въображение или образ, останал от някой кошмар. Но не е било така. Той е видял това, което е мислил, че е видял: самата старица, жива. Кристин не знаеше защо, но беше сигурна. Абсолютно сигурна.
Тя му предложи да прекара останалата част от нощта в нейната стая, но той бе решил да бъде смел.
— Ще спя в своето легло — каза Джоуи. — Бренди ще бъде при мен. Той ще подуши приближаването на старата вещица от една миля. Но… може ли да оставя лампата да свети?
— Разбира се — отвърна тя.
Кристин дръпна плътно пердетата в неговата стая, не оставяйки дори тесен процеп, през който да може някой да наблюдава. Тя го зави в леглото, целуна го за лека нощ и го остави на грижата на Бренди.