— Това е смешно — възрази Кристин. — Съседите ни тук са добри и никой от тях не би убил нашето куче.
— Непрекъснато има такива случаи — каза Уилфорд.
— Но не в този квартал.
— Във всеки квартал — настоя Уилфорд. — Лаенето на кучета ден след ден, нощ след нощ… прави някои хора да откачат по малко.
— Бренди почти никога не лаеше.
— Ами „почти никога“ за вас, може да се струва като „непрекъснато“ за някой от вашите съседи.
— Освен това, Бренди не е бил отровен. Насилието е далеч по-голямо. Вие видяхте. Ужасно насилие. Не е нещо, което би направил който и да е съсед.
— Вие може да останете изненадани, ако ви кажа какво правят някои съседи — каза Уилфорд. — Понякога те дори се избиват един друг. Изобщо не е нещо необикновено. Живеем в странен свят.
— Имате грешка — възрази горещо Кристин. — Това е била старицата. Кучето и лицето на прозореца — и двете са свързани с тази старица.
— Може би сте права — каза с въздишка той.
— Аз съм права.
— Аз само подсказах, че ние не сме предубедени — каза той.
— Чудесна идея — каза многозначително Кристин.
— Е, мисля, че взех всички подробности, от които се нуждая — рече накрая той и затвори бележника си.
Кристин стана, когато полицаят се надигна от креслото.
— А сега какво? — попита тя.
— Аз, разбира се, ще направя един доклад, включващ вашето изявление и ще ви дадем един номер за открит случай.
— Какво означава номер за открит случай?
— Ако се случи още нещо, каквото и да е, ако тази старица се появи отново, вие ще ни дадете номера, когато ни телефонирате и полицейските служители, отзовали се на вашето повикване, ще знаят цялата история преди да дойдат при вас. Те ще знаят какво да търсят по пътя си и ако жената си отиде преди да дойдат, те ще я открият и ще бъдат в състояние да я задържат.
— Защо те не ни дадоха такъв номер след това, което се случи миналата нощ?
— О, те не биха могли да ви отворят файл само по едно съобщение за човек, който дебне някой — обясни Уилфорд. — Вие разбирате, че миналата нощ не е било извършено никакво престъпление. Поне доколкото бихме могли да кажем. Не е имало доказателство за престъпление от какъвто и да е вид. Но това е… малко по-лошо.
— Малко по-лошо ли? — попита тя, спомняйки си отрязаната глава на Бренди и гледащите я мъртви стъклени очи.
— Един несполучлив подбор на думи — каза той. — Извинявайте. Това е просто, защото в сравнение с множество други неща, които виждаме в нашата работа, едно мъртво куче не е…
— Добре, добре — отвърна Кристин, на която й ставаше все по-трудно и по-трудно да скрива своите гняв и нетърпение. — Вие ще ни се обадите и ще ни дадете един номер за открит случай. Но какво друго възнамерявате да правите?
Уилфорд се почувства неловко, сви широките си рамена и се почеса по дебелия врат.
— Описанието, което ни дадохте — каза той, — е единственото нещо, което имаме и то не е много. Ние ще го прекараме през компютъра и ще се опитаме да действаме по обратен ред до някакво име. Той ще ни изкара името на всеки един, който е имал досега неприятности с нас и който отговаря най-малко на седем от десетте най-главни точки на стандартното физическо сравнение. После, от всички снимки, които имаме в картотеката, ще извадим тези на заподозрените. Може би компютърът ще ни даде няколко имена и ние ще имаме снимките на повече от една старица. След това ще ви донесем всичките тук, за да ги разгледате. Ако я разпознаете… Е, тогава ще можем да поговорим с нея и да разберем каква е цялата работа. Мисис Скавело, виждате, че положението, всъщност, не е безнадеждно.
— Какво ще стане, ако тя не е имала досега неприятности с вас и нямате файл за нея?
— Ние имаме уговорка за обмен на данни с всяка полицейска агенция в окръзите Ориндж, Сан Диего, Ривърсайд и Лос Анджелис — отвърна Уилфорд, движейки се към входната врата. — Посредством нашия компютър ние можем да черпим информация от техните компютри. Имаме мигновен достъп. Това се нарича информационна връзка. Ако старицата се намира в някой от техните файлове, ние ще я намерим точно толкова бързо, колкото ако е в нашите собствени.