Косата й беше гъста, лъскава, много тъмно кестенява, почти черна. На него му се искаше да прекара пръстите си през нея. Искаше му се да пъхне лицето си в косата й и да я помирише.
Непривикнал да има такава една силна и непосредствена реакция спрямо когото и да било, Чарли се овладя. Той я разгледа по-подробно и възможно най-безстрастно. Каза си, че тя не е съвършена и определено не е поразително красива. Хубавичка, да, но не омайваше. Веждите й бяха разположени някак си твърде високо, скулите й изглеждаха малко масивни, а носът й беше леко чип.
Въпреки това, с притаен дъх и прекалено любезен тон, той каза:
— Извинявам се за състоянието на кабинета.
Чарли беше изненадан и поразен да се чуе да прави такова изявление.
— Защо трябва да се извинявате? — попита озадачена Кристин. — Той е приятен.
— Наистина ли мислите така? — попита, примигвайки той.
— Абсолютно. Той е неочаквано приятен. Изобщо не е това, на което си мислех, че прилича кабинетът на един частен детектив. Но това само го прави по-интересен, по-привлекателен.
Очите й бяха огромни и тъмни. Ясни, откровени очи. Всеки път, когато ги срещаше, дъхът му замираше за момент.
— Сам съм го подредил — каза той, решавайки, че в края на краищата, стаята не изглежда съвсем зле. — Не съм ползвал услугите на специалист по вътрешно обзавеждане. — Вие имате истински усет за това.
Той й посочи един стол и когато тя седна, забеляза, че има хубави крака и глезени със съвършена форма.
Но аз съм виждал и други хубави крака, и други така добре оформени глезени, помисли си Чарли с известно объркване. И никога преди не съм бил завладяван от този юношески копнеж и не съм чувствал такова странно внезапно надигне на хормоналното ниво.
Той или беше по-груб, отколкото се мислеше, или реагираше по-силно, отколкото заслужаваше нейната външност.
Може би нейната привлекателност не беше толкова в нейния външен вид, колкото в начина, по който се здрависваше, вървеше или се държеше (с лекота и грациозност), в нейния глас (тих, непресторен, женствен, с нотка на сила) и в начина, по който срещаше неговия поглед (открито). Въпреки обстоятелствата, при които той я срещаше, въпреки, че тя имаше сериозен проблем, който я безпокоеше, неговата клиентка притежаваше едно необикновено вътрешно спокойствие, което го интригуваше.
Това също не е твърде добро обяснение, мислеше той. Кога някога съм искал да скоча в леглото с една жена само заради нейното необикновено вътрешно спокойствие?
Добре, така той нямаше да бъде в състояние да анализира това чувство, още не. Трябваше просто да живее с него и да се опита да го разбере по-късно.
— Може би не трябваше да ви казвам, че се интересувам от вътрешно обзавеждане — каза той, пристъпвайки зад бюрото си и сядайки на стола. — Това май наистина е погрешна представа за един частен детектив.
— Напротив — отвърна тя, — това ми подсказва, че вие сте наблюдателен, възприемчив, вероятно много чувствителен и имате отлично око за подробностите. Тези са качествата, които бих се надявала да притежава всеки човек с вашата професия.
— Правилно! Точно така — съгласи се той, радостно усмихнат и възхитен от нейното одобрение.
Чарли беше поразен от почти непреодолимото си желание да целуне нейните вежди, нейните очи, мястото между очите й, върха на носа й, нейните бузи, нейната брадичка и накрая нейните изваяни устни.
Но той само каза:
— Ами, мисис Скавело, какво мога да направя за вас?
Тя му разказа за старицата.
Чарли беше шокиран, заинтригуван и й съчувстваше, но се чувстваше също и неловко, защото човек никога не знае какво да очаква от ексцентрични типове като тази старица. Освен това, Чарли знаеше колко е трудно да проследиш и си имаш работа с някой от този тип виновници. Той много повече предпочиташе хората с ясни, разбираеми мотивации. Разбираемите мотивации бяха тези, които правеха неговата професия възможна: алчност, сладострастие, завист, ревност, отмъщение, любов, омраза — суровия материал за неговия промишлен отрасъл. Слава Богу за слабостите и несъвършенствата на човечеството, защото в противен случай той щеше да бъде без работа. Чарли се притесняваше също, защото се страхуваше, че може да разочарова Кристин Скавело, а ако я разочароваше, тя щеше да излезе завинаги от неговия живот. И ако тя излезеше завинаги от неговия живот, той трябваше да се задоволява само с мечтите за нея, а беше дяволски много стар за мечти от този род.