Скоро. Времето идваше. Здрачът.
Сега светлината от свещите примига и Кайл попита тихо:
— Готова ли си, Майко Грейс?
— Да — отвърна тя.
Грейс затвори очи. За момент тя не виждаше нищо, само тъмнина, но после бързо установи контакт със света на духовете и за очите й се появиха светлини. Това бяха светлинни взривове, завъртулки, фонтани, петна и местещи се, издигащи се, гърчещи се светлинни форми. Някои от тях бяха ярки, а други бледи и естествено във всички нюанси на червеното, защото те бяха духове и спектрални енергии, а това беше един червен ден в тяхната плоскост на съществуване. Това беше най-червеният ден, който Грейс беше виждала някога.
Духовете се тълпяха от всичките й страни, а тя се движеше сред тях, като че ли се носеше в един свят, който беше нарисуван на обратната страна на нейните собствени клепачи. Отначало Грейс се носеше бавно. Тя чувстваше как съзнанието и духът се отделят от нейното тяло, оставяйки плътта зад себе си. Грейс все още усещаше плоскостта на времето, в която съществуваше нейното тяло (миризмата на горящи свещи, твърдия дъбов стол под нея и случайното шумолене или шепнене на някой от нейните последователи), но накрая всичко това избледня. Грейс увеличи скоростта си, докато започна да се движи стремително, после да лети и накрая да се движи като ракета през пространството със светлинни петна, по-бързо и по-бързо, с ободряваща, сега с отвратителна, сега с ужасяваща скорост…
Внезапно спокойствие.
Грейс беше дълбоко в света на духовете, висейки неподвижно, като че ли беше някакъв астероид, окачен в някой далечен ъгъл на космоса. Тя не беше повече в състояние да вижда, да чува, да усеща миризма или да чувства света, който беше напуснала. През една безкрайна нощ духове с всички нюанси на червеното се движеха във всяка посока, някои бързо и някои бавно, някои целенасочено и някои безцелно, по авантюри и свети поръчения, които Грейс все още не можеше да започне да разбира.
Грейс мислеше за момчето, Джоуи Скавело. Тя знаеше какво всъщност беше той и че трябваше да умре. Но тя не знаеше, дали е дошло времето да се справи с него. Грейс беше направила това пътешествие в света на духовете с единствената цел да се осведоми кога и как трябва да се заеме с момчето.
Тя се надяваше, че ще й бъде казано да го убие. Тя така много искаше да го убие.
9.
Двойната глътка Чивас Регал изглежда успокои Кристин Скавело, макар и не напълно. Накрая тя се облегна назад на облегалката на стола и ръцете й повече не бяха сключени, но тя продължи да бъде напрегната и неспокойна.
Чарли продължи да седи на ръба на бюрото си с единия крак на пода.
— Най-малкото, докато не разберем коя е тази старица и с какъв сорт личност си имаме работа, аз мисля, че ще трябва двама бодигардове да бъдат непрекъснато с Джоуи.
— Добре. Направете го.
— Ходи ли момчето на училище?
— Ходи на детска градина. Ще тръгне на училище следващата есен.
— Ще го спрем от детска градина, докато не отмине това.
— То няма просто да отмине — възрази раздразнено тя.
— Ами, разбира се, аз нямах предвид, че просто ще чакаме това да отмине. Исках да кажа, че ще го спрем от детска градина, докато не спрем това нещо.
— Достатъчни ли ще са двама бодигарда?
— На практика те ще бъдат шестима. Три двойки, работещи на осемчасови смени.
— Все пак, във всяка смяна ще има само по двама души и аз…
— Двама ще могат да се справят. Те са добре обучени. Всичко това, обаче, може да излезе твърде скъпо. Ако…
— Аз мога да си го позволя — прекъсна го Кристин.
— Моята секретарка може да ви даде един ценоразпис.
— Колкото и да струва, аз мога да платя.
— Ами вашият съпруг?
— Какво за него?
— Ами, какво мисли той за всичко това?
— Аз нямам съпруг.
— О. Съжалявам, ако…
— Не се нуждая от съчувствие. Не съм вдовица, нито съм разведена. — Тук той виждаше в нея едно откровение. Този отказ да бъде уклончива беше ободряващ. — Никога не съм била омъжена.
— А-а — каза той.
Макар Чарли да беше сигурен, че в гласа му нямаше и най-малка нотка на неодобрение, Кристин настръхна, като че ли той беше я обидил.