— Какво се опитвате да ми кажете? — попита тя с един внезапен, неоправдан, но все пак силен гняв, който го стресна. — Че вие трябва да одобрите моралността на вашите клиенти преди да се заемете със случая ли?
Чарли я зяпна, учуден и смутен от нейната внезапна смяна на гледната точка.
— Разбира се, че не! Аз само…
— Защото аз не възнамерявам да седя тук като престъпник на съд…
— Чакайте, чакайте, чакайте. Какво не е наред? А? Какво лошо съм казал? Боже Господи, защо трябва да ме е грижа, дали сте омъжена или не?
— Чудесно. Радвам се, че приемате нещата така. Сега, как възнамерявате да проследите тази старица?
Гняв, като тлеещ огън, остана в очите и в гласа й.
Чарли не можеше да разбере, защо тя е така чувствителна и зае отбранителна позиция заради това, че нейният син няма законен баща. Беше жалко, да, и вероятно тя желаеше положението да бъде друго. Но в днешно време това наистина не беше ужасен обществен позор. Кристин реагираше, като че ли живееше в 40-те, а не в 80-те години на века.
— Казвам ви истината — рече той. — Изобщо не ме интересува вашето семейно положение.
— Страхотно. Поздравявам ви за вашата непредубеденост. Ако зависеше от мен, вие щяхте да получите Нобелова награда за хуманизъм. Сега можем ли да изоставим тази тема?
Какво, по дяволите, не е наред с нея? Питаше се Чарли. Той се радваше, че тя няма съпруг. Можеше ли тя да почувства неговия интерес към нея? Не можеше ли да види как е привлякла вниманието му? Повечето жени имаха шесто чувство за този род неща.
— Ако ви дразня с нетактичното си държане — каза той, — аз мога да прехвърля този случай на някого от моите по-младши служители…
— Не, аз…
— Те всичките са напълно надеждни и способни. Аз обаче ви уверявам, че не съм имал намерение да ви унижавам или да ви се подигравам… или каквото и да е друго нередно, което мислите, че съм направил. Аз не съм като полицая тази сутрин, който ви е укорил, че употребявате нецензурни изрази.
— Полицаят Уилфорд.
— Аз не съм като Уилфорд. Окей? Примирие?
Кристин се поколеба, после кимна утвърдително. Стегнатостта я напусна. Гневът избледня и бе заменен от смущение.
— Извинявайте, че се държах грубо с вас, мистър Харисън… — каза тя.
— Наричайте ме Чарли. И можете да ми говорите с рязък тон по всяко време. — Той се усмихна. — Но ние ще трябва да поговорим за бащата на Джоуи, защото, може би, той е свързан с това.
— Със старицата ли?
— Може би.
— О, съмнявам се.
— Може би иска попечителство над своя син.
— Защо тогава просто не дойде и помоли?
Чарли сви рамена.
— Хората невинаги подхождат към един проблем от логическа гледна точка.
— Не — възрази Кристин, поклащайки глава. — Това не е… бащата на Джоуи. Доколкото ми е известно, той дори не знае за неговото съществуване. Освен това, тази старица казваше, че Джоуи трябва да умре.
— Аз продължавам да мисля, че ние трябва да обсъдим тази възможност и да поговорим за неговия баща, дори ако това е болезнено за вас. Не трябва да оставяме неизследвана никоя възможност.
Кристин се съгласи.
— Работата е просто, че… забременяването ми с Джоуи почти съсипа Евелин… моята майка. Тя очакваше така много от мен… Караше ме да се чувствам ужасно виновна, да тъна във вина — Тя въздъхна. — Мисля, че заради начина, по който моята майка се е отнасяла с мен, аз съм все още прекалено чувствителна относно… положението на Джоуи.
— Разбирам.
— Не. Вие не разбирате. Вие не можете да разберете.
Чарли чакаше и слушаше. Той беше добър и търпелив слушател. Това беше част от работата му.
— Евелин… Майка ми… — продължи Кристин — не обичаше много Джоуи. Не искаше да се занимава с него. Понякога тя дори го заплашваше, като че ли… като че ли той беше грешен, лош или нещо подобно. Това е погрешно, отвратително и няма смисъл, но майка ми много обичаше да натяква, че е незаконороден, защото моят живот не се оказа такъв, какъвто тя беше го замислила.
— Ако вашата майка така не е обичала Джоуи, не е ли възможно тя да стои зад тази работа със старицата? — попита той.
Тази мисъл стресна Кристин, но тя поклати глава.
— Не. Със сигурност не. Това не е в стила на Евелин. Това е абсурдно.
— Тя може да не е замесена пряко. Но, може би, е говорила за вас и за Джоуи на други хора и може би старицата от търговския център да е една от тях. Може би вашата майка не си е мерила приказките относно момчето, не съзнавайки, че тази старица е неуравновесена, че може да приеме казаното от нея погрешно, твърде буквално и да премине към действия.