Чарли не знаеше какво да й каже. Той беше свикнал да дава физическа, емоционална и умствена подкрепа на своите клиенти, но духовната подкрепа беше нещо, което той не знаеше как да осигури.
— Аз съм малко луда на тази тема — каза Кристин. — И вероятно ще ви подлудя и вас с всички тези мои безпокойства. Винаги съм се бояла, че Джоуи може да се разболее или да бъде наранен при нещастен случай. Не говоря само за обикновената майчинска загриженост. Понякога… аз съм почти обладана от безпокойство за него. И изведнъж вчера се появява тази стара вещица и ми казва, че моето малко момче е лошо, казва, че то трябва да умре, идва и дебне около къщата посред нощ, убива нашето куче… Ами, Бог, имам предвид тя, изглежда така безмилостна, така неизбежна.
— Не, не изглежда — каза Чарли.
— И така, сега, след като знаете малко нещо за Евелин… моята майка… все още ли мислите, че тя може да е замесена в тази работа?
— Всъщност не. Но все пак е възможно старицата да е чула вашата майка да говори за вас, да говори за Джоуи и ето как тя ви е открила.
— Аз мисля, че това вероятно е просто чиста случайност. Ние бяхме на неподходящо място в неподходящо време. Ако не бяхме вчера в търговския център, ако там беше някоя друга жена с нейното малко момче, тази стара вещица щеше да впери поглед в тях, вместо в нас.
— Мисля, че сте права — каза Чарли и стана от бюрото. — Но не се безпокойте за тази побъркана старица. Ние ще я намерим.
Той отиде до прозореца.
— Ще сложим край на това безпокойство. Ще видите.
Чарли погледна над върха на финиковата палма. Белият пикап стоеше все още паркиран на отсрещната страна на улицата. Мъжът в тъмни дрехи продължаваше да стои облегнат на предния калник, но вече не ядеше. Той просто седеше там със скръстени на гърдите ръце и кръстосваше глезени, наблюдавайки главния вход на сградата.
— Елате за малко — каза Чарли.
Кристин дойде до прозореца.
— Може ли това да е пикапът, който е бил паркиран до вашата кола в търговския център?
— Да. Прилича на този.
— Но би ли могъл да е същият?
— Вие мислите, че тази сутрин съм била проследена ли?
— Бихте ли забелязала, ако сте била?
Кристин се намръщи.
— Аз бях в такова състояние… нервна, разстроена… че може да не съм разбрала, че съм била проследена, особено ако това е правено поне с известна предпазливост.
— Тогава този пикап би могъл да бъде същият.
— Или се касае просто за едно съвпадение.
— Аз не вярвам в съвпадения.
— Но ако този пикап е същият, ако аз съм била проследена, тогава кой е мъжът, който се е облегнал на него?
Те бяха твърде далеч над непознатия, за да могат да разгледат добре лицето му. Можеха да кажат твърде малко за него от това разстояние. Той можеше да бъде стар, млад или на средна възраст.
— Може би той е съпругът на старицата. Или неин син — предположи Чарли.
— Но ако той ме проследява, тогава трябва да е луд като нея.