— Нужен ли съм ти повече тази вечер? — попита Хенри.
— Не — отвърна Чарли.
— Мамо, ела — каза Джоуи. — Ела до колата. Искам да ти покажа нещо наистина хубаво.
— Ей сегичка, миличък.
Макар и Локбърн и Ройтер да бяха, най-малко физически, от вида мъже, за каквито повечето жени мечтаят, Вал Гарднър едва ли погледна втори път някой от тях. Тя се прицели точно в Чарли веднага щом той свърши да говори с Хенри Ранкин и засили своя женски чар, докато не стана горещ като пламък.
— Аз винаги съм искала да срещна някой детектив — каза Вал със затаен дъх. — Животът с един детектив трябва да е много вълнуващ.
— В действителност, той обикновено е скучен — отвърна Чарли. — По-голямата част от нашата работа се състои в разследване или полицейски надзор върху заподозряно лице или място, часове наред скука.
— Но от време на време… — каза закачливо Вал.
— Ами, разбира се, от време на време има малко фойерверки.
— Обзалагам се, че това са моментите, за които живеете — каза Вал.
— Никой не очаква с нетърпение да бъде застрелян или ударен с юмрук в лицето от съпруга при някой противен бракоразводен случай.
— Вие просто сте скромен — каза Вал, заканвайки му се е пръст и намигайки така хитро, както само тя знаеше.
А тя със сигурност знае как, мислеше си Кристин. Вал беше една изключително привлекателна жена с кестенява коса, блестящи зелени очи и правеща впечатление фигура. Кристин завиждаше на нейния пищен външен вид. Макар няколко мъже да бяха казали на Кристин, че е красива, тя никога не вярваше истински на тези, които и правеха комплиментите. Тя никога не бе изглеждала красива в очите на майка си. Фактически нейната майка я причисляваше към категорията „обикновено дете“ и макар да знаеше, че изискванията на Евелин са абсурдно високи и че мненията и не са били винаги рационални или точни, Кристин продължаваше да има за себе си една представа като за донякъде привлекателна жена, в най-скромния смисъл, подходяща повече за монахиня, отколкото за прелъстителка. Понякога, когато Вал беше с най-хубавия си тоалет и кокетираше, Кристин се чувстваше като момче до нея.
— Обзалагам се, че вие сте от този вид мъже, които се нуждаят от малко опасност в своя живот, за да му придадат пикантност, от този вид мъже, които знаят как да се справят с опасността — каза Вал на Чарли.
— Боя се, че не е точно така — каза Чарли.
Обаче Кристин можеше да види, че ухажването на Вал му доставя удоволствие.
— Мамо, моля те, ела — повика я отново Джоуи. — Излез навън при колата. Ние купихме едно куче. Истински красавец. Ела да го видиш.
— От кучкарника ли? — обърна се Кристин към Чарли, прекъсвайки играта на Вал.
— Да — отвърна той. — Опитах се да придумам Джоуи да вземем един дог на име Убиец с тегло сто и четиридесет фунта, но той не ме послуша.
Кристин се усмихна.
— Ела и го виж, мамо — каза Джоуи. — Моля те. — Той хвана ръката й и я задърпа нетърпеливо към вратата.
— Имаш ли нещо против да затвориш сама, Вал? — попита Кристин.
— Не съм сама. Имам Тами — отвърна Вал. — Ти си върви у дома. — Тя хвърли на Чарли изпълнен с желание поглед, очевидно съжалявайки, че не бе имала повече време да поработи върху него. — А ако се наложи да не дойдеш утре, не се безпокой за това — каза тя накрая на Кристин.
— О — каза Кристин. — Аз ще бъда тук. Така денят ще мине по-неусетно. Щях да полудея, ако нямах възможност да работя този следобед.
— Радвам се, че се запознахме — каза Чарли на Вал.
— Надявам се да ви видя отново — отвърна Вал, давайки му една 24-каратова усмивка.
Пит Локбърн и Франк Ройтер напуснаха първи магазина, огледаха алеята пред редицата магазини и изследваха подозрително паркинга. Кристин се чувстваше неловко в тяхната компания. Присъствието на тези двама наети въоръжени мъже я караше да се чувства неудобно и необичайно претенциозна, като че ли си придаваше важност.
Небето на изток беше черно. Над главите им то беше тъмносиньо. На запад, над океана, имаше един ярък оранжево жълто-червен залез, осветявайки отзад зловеща маса от приближаващи се буреносни облаци. Въпреки че денят беше топъл за февруари, въздухът беше вече хладен. По-късно той щеше да стане направо студен. В Калифорния един топъл зимен ден не беше рядък дар на природата, но тя рядко го разпространяваше и върху зимните нощи.