— А сега, какво? — попита Кристин, натъпквайки чиниите в кофата за отпадъци.
— Ще изкараме нощта.
— После?
— Ако старицата не се обади тази нощ по телефона и не ни даде нищо, което да можем да използваме срещу нея, утре ще говоря с доктор Буд — психолога, който споменах. Той особено силно се интересува от неврози и психози на религиозна основа. Разработил е някакви успешни депрограмиращи процедури за реабилитиране на хора, чиито мозъци са били промити от някой от тези чудати култове. Той познава мисленето на тези религиозни водачи, така че може да ни помогне да намерим слабото място на Грейс Спайви. Смятам да се опитам да говоря лично с тази жена.
— Как смятате да уредите това?
— Ще телефонирам в Църквата на Здрача и ще помоля за среща с нея.
— Вие мислите, че тя ще се съгласи да се срещне с вас?
— Дързостта на тази постъпка може да я заинтересува — отвърна Чарли, свивайки рамена.
— Не можем ли да отидем при полицаите сега?
— С какво?
— Вие получихте доказателство, че Джоуи и аз сме следени.
— Следенето на някой не е престъпление.
— Тази жена Спайви се обади във вашата агенция и заплаши Джоуи.
— Нямаме никакво доказателство, че това е била Грейс Спайви. И само Джоуи е чул заплахата.
— Може би, ако обясним на полицаите как тази луда жена мисли, че Джоуи е Антихриста…
— Никой не напуска Църквата на Здрача — каза Чарли.
— Какво искате да кажете?
— Когато бяхме наети да измъкнем тези две малки деца от култа, ние отначало мислехме, че ще успеем да намерим някой, който е бил последовател на Грейс Спайви, но се е отказал. Искахме да намерим някой неин последовател, който се е разочаровал, който може да ни каже къде са децата и как най-лесно бихме могли да ги откраднем. Но не можахме да намерим такъв човек. Щом веднъж се присъединят, те изглежда са осъдени да останат в нея за цял живот.
— Винаги ще има няколко недоволни, разочаровани…
— Не и при Църквата на Здрача.
— Каква е хватката, с която тази луда старица ги държи?
— Твърда като желязо и стягаща здраво като менгеме — отвърна Чарли.
Светкавиците проблясваха така ярко, че се виждаха през мъничките пространства между летвите на транспарантите.
Тресна гръмотевица, която отекна в прозорците и дъждът рукна по-силен от всякога.
В осем и петнадесет, след като даде някои последни инструкции на Локбърн и Ройтер, Чарли си отиде.
Той настоя Кристин да заключи след него.
Франк Ройтер посъветва Кристин да се махне от прозореца и тя последва съвета му, макар и неохотно. Някак си докато можеше да вижда Чарли Харисън се чувстваше в безопасност. Но в момента, в който затвори пердетата и се върна от прозореца, я завладя едно съкрушаващо усещане за уязвимостта на Джоуи и за нейната собствена уязвимост.
Кристин знаеше, че Пит и Франк са добре обучени, компетентни и верни, но нито един от двамата не й даваше чувството за сигурност, което получаваше от Чарли.
Осем и двадесет.
Тя влезе в стаята на Джоуи. Той и Пит седяха на пода и играеха на „Стара мома.“
— Хей, мамо, аз печеля — каза Джоуи.
— Той е истинска фурия на картите — призна Пит. — Ако за това научат момчетата в агенцията, аз никога няма да мога да го преживея.
Чубака лежеше в ъгъла и наблюдаваше с провиснал език своя господар.
Кристин можеше почти да повярва, че Чубака е всъщност Бренди, че никога не е имало обезглавяване, че Пит и Франк са просто двама приятели на семейството и че това е само една обикновена спокойна вечер, прекарвана у дома. Почти. Но не съвсем.
Отиде в своя работен кабинет и седна на бюрото си, гледайки закритите прозорци и вслушвайки се в шума на дъжда. Този шум наподобяваше монотонното пеене на хиляди хора, отдалечени на толкова голямо разстояние, че не можеш да различиш думите, а чуваш само тихия приглушен ромон на голям брой страстни гласове.
Тя се опита да работи, но не можеше да се концентрира. После взе една книга от лавиците, лек роман, но не можа да задържи вниманието си върху него.
За момент Кристин помисли да телефонира на майка си. Нуждаеше се от рамо, на което да плаче. Но Евелин, разбира се, нямаше да й осигури комфорта и съчувствието, от които се нуждаеше.