Искаше й се брат й да е още жив. Да може да му телефонира и го помоли да дойде и бъде с нея. Но Тони беше си отишъл завинаги. Баща й също беше си отишъл завинаги и въпреки че едва го познаваше, той й липсваше както никога досега.
Ако само Чарли беше тук…
Въпреки присъствието на Франк, Пит и неназования мъж, наблюдаващ къщата от караваната навън, тя се чувстваше ужасно самотна.
Кристин се взря в телефоно-проследяващото устройство върху бюрото й. Искаше й се лудата старица да се обади и заплаши Джоуи. Поне щяха да имат достатъчно доказателство, за да заинтересуват полицията.
Но телефонът не звънеше.
Единствените звуци бяха тези от бурята.
В осем и четиридесет Франк Ройтер влезе в кабинета на Кристин, усмихна й се и каза:
— Не ми обръщайте внимание. Просто правя обиколки.
Той отиде до първия прозорец, задържа пердето настрана, провери резето, взря се за секунда в тъмнината и после пусна пердето на мястото му.
Подобно на Пит Локбърн, Франк беше свалил сакото и навил ръкавите на ризата. Окаченият на рамото му кобур висеше под лявата мишница. Дръжката на револвера улови за миг светлината и зловещо проблесна.
За момент Кристин се почувства в някакво необяснимо преплитане на фантазия и реалност, като в някакъв гангстерски филм от 30-те години.
Франк открехна пердето на втория прозорец… и извика от изненада.
Взривът от ловната пушка прозвуча по-силно от трясъка на гръмотевичната буря.
Прозорецът експлодира навътре.
Кристин подскочи, когато върху нея се изсипа дъжд от стъкло и кръв.
Преди да успее да достигне собственото си оръжие, Франк беше откъснат от пода от силата на взрива и отхвърлен назад.
Столът на Кристин се преобърна с трясък.
Бодигардът се строполи върху бюрото пред нея. Лицето му липсваше. Сачмите от ловната пушка бяха превърнали черепа му в кървава развалина.
Отвън убиецът стреля отново.
Заблудени сачми намериха лампата на тавана, пръснаха я, сваляйки долу още стъкла, малко мазилка и тъмнина. Настолната лампа на бюрото беше вече съборена на пода при падането на Франк Ройтер върху него. В стаята беше тъмно с изключение на тази светлина, която влизаше през отворената врата от коридора.
Разкъсаните от сачмите пердета бяха уловени от един неканен порив на вятъра. Парцали от тях се удряха един в друг, плющяха и се въртяха във въздуха, като проядени погребални одежди на съживен труп в някоя панаирна зала на забавленията.
Кристин чу някой да вика и помисли, че е Джоуи. После установи, че гласът е на жена и накрая откри, че това е нейният собствен глас.
Една дъждовна вихрушка си проби път през разпокъсаните пердета. Но дъждът не беше единственото нещо, което се опитваше да влезе вътре. Убиецът на Франк Ройтер също се катереше през разбития прозорец.
Кристин побягна.
25.
С повишен адреналин и изгаряща от страх като в трескав сън, с настойчивото и странно чувство за забавено движение на времето на един кошмар, Кристин тичаше от своя кабинет към всекидневната. Краткото разстояние изискваше само няколко секунди, но изглеждаше, като че от единия до другия край на нейната къща са сто мили, а за паническото й преминаване от една стая до друга са необходими часове. Тя знаеше, че е будна и въпреки това се чувстваше като в сън. Това беше реалност и все пак нереално.
Когато Кристин достигна всекидневната, Пит Локбърн и Джоуи точно влизаха в нея откъм спалнята на момчето. Револверът на Локбърн беше в ръката му.
Чубака влезе след тях с клепнали уши, отпусната опашка и силно лаейки. Изстрел от ловна пушка разби бравата на входната врата. Още докато във въздуха летяха трески, един мъж нахълта в къщата. Той се сви във фоайето към всекидневната с ловна пушка в ръцете пред себе си. Очите му бяха широко отворени, а лицето бяло от ярост, ужас или и двете. Противоречив човек с обикновена външност. Беше нисък и набит с гъста черна брада, украсена с дъждовни капки. Той пръв видя Кристин и насочи оръжието си към нея.
Кристин изпищя.
Една силна оглушителна експлозия разтърси стаята и Кристин беше сигурна, че изживява последните милисекунди от своя живот.
Но ударен беше неканеният гост. Ризата му цъфна като грозно червено цвете от кръв.
Пит Локбърн беше стрелял пръв. Сега стреля отново.
Фонтан кръв бликна от рамото на натрапника. Ловната пушка падна от ръцете му, а той залитна назад. Третият изстрел на Локбърн го улучи в шията. Вече мъртъв, той се просна на една масичка във фоайето. Главата му се блъсна назад в огледалото над нея, направи го на парчета и после тялото му рухна на кървава купчина.