Друг изстрел строши бравата и вратата се отвори навътре, висейки само на една панта.
Младият червенокос убиец стоеше на прага и изглеждаше по-уплашен, отколкото се чувстваше Кристин. Той издаваше нечленоразделни звуци. Ръцете му трепереха по-силно от нейните. От едната му ноздра висеше сопол, но той изглежда не го усещаше.
Кристин насочи пистолета към него и натисна спусъка.
Нищо не се случи.
Предпазителят не беше свален.
Убиецът изглеждаше стреснат от факта, че тя е въоръжена. Неговата ловджийска пушка беше отново празна. Той я хвърли настрана и извади един револвер от колана на панталоните си.
Тя се чу да казва „Не, не, не, не, не“, повтаряйки думичката монотонно от чист страх, докато търсеше пипнешком двата предпазителя на пистолета. Тя ги свали и после натисна спусъка отново и отново.
Гърмежите от нейната стрелба, отекващи от стените около нея, бяха най-приятните звуци, които някога беше чувала.
Натрапникът падна на колене, когато куршумите се забиха в него и после се просна по очи. Револверът падна от отпуснатата му ръка.
Джоуи плачеше.
Кристин се приближи предпазливо до тялото. Кръвта се просмукваше в килима около него. Тя побутна тялото с крак. После отиде до вратата и погледна в коридора, който беше осеян с парчета от парапета на стълбището и стъкълца от лампата, натрошени от едрите сачми на ловната пушка. По килима имаше кървави петна от ухапания крак на мъртвия убиец. Той беше оставил кървава следа от началото на стълбището.
Тя се вслуша. Долу никой не се движеше, нито говореше. Не се чуваха никакви стъпки.
Само двама ли бяха убийците?
Кристин се питаше колко куршума бяха й останали. Магазинът побираше десет. Тя помисли, че е изстреляла пет. Пет оставаха.
— М-мамо — хленчеше приглушено Джоуи.
— Шшшшт — каза тя.
И двамата се заслушаха!
Вятър, гръм. Дъждът тропаше по покрива и прозорците.
Четирима мъже бяха мъртви. Тази констатация достигна съзнанието й и тя почувства, че й се гади. Къщата й беше заприличала на касапница, на гробище.
Един клон от дърво, размърдан от вятъра, драскаше къщата.
Вътре мъртвата тишина стана още по-дълбока.
Накрая тя погледна Джоуи.
Той беше силно пребледнял. Косата му падаше на лицето. Очите му изглеждаха неспокойни. В момент на страх той беше прехапал устната си и струйка кръв беше се стекла по брадичката му и надолу по част от шията. Както винаги, тя беше шокирана при вида на неговата кръв. Обаче, като се има предвид какво му се бе случило, това нараняване можеше да бъде понесено.
Гробищната тишина загуби своето студено въздействие върху нощта. Отвън по улицата имаше викове, не гневни, а от страх и любопитство, когато най-после някои съседи се осмелиха да излязат от домовете си. В далечината нарастваше звукът от сирена.
Част трета
Кучетата
Сатаната няма нито един помощник на заплата.
Противната страна държи на служба един милион.
26.
Докато властите вършеха своята работа, Кристин и Джоуи чакаха в кухнята, защото това беше от малкото помещения в къщата, което не бе опръскано с кръв.
Никога преди Кристин не бе виждала толкова много полицаи на едно място. Нейната къща беше натъпкана с униформени мъже, цивилни детективи, полицейски лаборанти, един полицейски фотограф, един следовател при смъртни случаи и неговия помощник. Първоначално тя беше приела хората на закона като добре дошли, защото тяхното присъствие й даваше най-сетне едно чувство за сигурност. Но след известно време се запита, дали не беше възможно някой от тях да е последовател на Майка Грейс и на Църквата на Здрача. Тази идея не изглеждаше невероятна. Всъщност логично бе, че един активен религиозен култ, решен да наложи със сила своите виждания на обществото като цяло, би се заел със специалната задача да внедри свои хора в различни служби на закона и да привлича към своята вяра тези, които вече работят в тази област. Тя си спомняше полицая Уилфорд, християнинът, който не беше одобрил нейния език и нейния начин на обличане и се питаше дали случайно Грейс Спайви не е била акушерка при неговото „прераждане“.