Параноя.
Но имайки предвид положението, вероятно наличието на параноя не беше признак на душевна болест. Напротив, може би това беше благоразумно, необходимост за оцеляване.
Докато дъждът продължаваше да трака по прозорците, а мълниите да пробиват грубо своя път в нощта отвън, Кристин наблюдаваше уморено полицаите, гледайки с подозрение всяко тяхно необичайно движение. Тя съзнаваше, че не би могла да премине през останалата част на живота си, без да се доверява на никого. Това изискваше непрекъсната бдителност и степен на напрегнатост, която би я изцедила докрай физически, емоционално и умствено. Все едно да живееш на опънато въже. Засега обаче не можеше да се отпусне. Оставаше нащрек, с полунапрегнати мускули, готова да се хвърли срещу всеки, който направи движение, застрашаващо Джоуи.
Издръжливостта на момчето отново я изненадваше. Когато пристигна полицията, той изглежда бе изпаднал в шок. Очите му бяха безжизнени и не искаше или не беше в състояние да говори. Гледката на толкова много кръв, насилие и заплахата от смърт бяха оставили върху него смущаващ белег. Кристин знаеше, че това преживяване ще остави в него следа за цял живот. Беше неизбежно. Но известно време се страхуваше, че мъчителните събития от изминалите няколко часа ще го направят апатичен или ще изпадне внезапно в някоя опасна форма на психологическо затваряне в себе си. Накрая обаче той бе излязъл от това състояние, а Кристин го окуражи, като бе му дала захранваната с батерии игра Пак-Ман и бе седнала да играе с него. Музикалната тема на електронната игра Пак-Ман и писукащите звуци, издавани от лапащия бисквити жълт кръг върху дъската на играта, беше в странно противоречие с жестокостта на убийството и сериозността на провежданото около тях разследване на полицейския отдел „Убийства“.
На Джоуи беше помогнало също чудодейното съвземане на Чубака от удара по главата, който единият от убийците му беше нанесъл с приклада на ловджийската пушка. Кучето беше изпаднало в безсъзнание и скалпът му беше леко цепнат, но слабото кървене беше спряно от антисептичната превръзка, която Кристин беше поставила върху раната. Нямаше никакви признаци на мозъчно сътресение. Сега кучето беше почти здраво и лежеше до стола на Джоуи. Понякога ставаше, поглеждаше играта Пак-Ман и накланяйки главата си настрани, се опитваше да разбере какво бе това шумно устройство.
Тя вече не беше така сигурна, че голямата прилика на това куче с Бренди е нещо лошо. За да издържи ужаса и бъркотията, Джоуи се нуждаеше от неща, които да му напомнят за по-спокойни времена и се нуждаеше от едно чувство за непрекъснатост, което подобно на мост да му позволи да пресече този период на хаос, без да пострада умът му. Чубака, най-вече поради своята прилика с Бренди, можеше да изпълнява и двете функции.
Чарли Харисън влизаше и излизаше от кухнята на всеки десет или петнадесет минути, правейки проверка на Кристин и Джоуи, както и на двамата нови бодигардове, които беше прикрепил към тях. Единият мъж — Джордж Суортаут, седеше на висок стол до кухненския телефон, пиеше кафе, наблюдаваше Джоуи, полицаите, които влизаха и излизаха и Кристин, която също следеше полицаите. Другият — Винс Фийлдс, беше отвън на двора, пазейки задния подстъп към къщата. Не беше възможно някой от хората на Грейс Спайви да проведе втора атака, докато къщата гъмжеше от полицаи, но и възможността не можеше да бъде изцяло изключена. В края на краищата мисиите от типа „камикадзе“ имаха определена популярност сред религиозните фанатици.
При всяко влизане в кухнята Чарли се шегуваше с Джоуи, изиграваше една игра на Пак-Ман, почесваше Чубака зад ушите и правеше каквото можеше, за да повдигне духа на момчето и да държи настрана ума му от клането в останалата част на къщата. Когато полицията поиска да разпита Кристин, Чарли остана с Джоуи, така че момчето да не слуша такъв ужасен разговор. Те искаха да разпитат също и Джоуи, но Чарли направляваше техния разпит и го сведе до минимум. Кристин съзнаваше, че не му беше лесно да бъде така твърд и извор на добро настроение. Беше загубил двама от своите хора, които му бяха не само служители, но и приятели. Тя бе благодарна, че той успя да скрие собствения си ужас, напрегнатост и тъга, заради Джоуи.
В единадесет часа, точно когато Джоуи се беше уморил да играе на Пак-Ман, Чарли влезе, дръпна един стол от кухненската маса, седна на него и каза: