— Тежко преживяване ли?
— Да. Точно така.
Кристин замига на парцали.
— Откъде си взел този израз? О! Разбира се. Няма значение. Вал.
Според Валери Гарднър, която бе склонна да театралничи, самото ставане сутрин беше едно тежко преживяване. Вал имаше около половин дузина тежки преживявания всеки ден и те й се отразяваха добре.
— И така, днес е неделя и аз имах това тежко преживяване — каза Джоуи, — мисля, че ще бъде по-добре, ако имам за компенсация два сладоледа. Разбира ли?
— Разбирам, че би било по-добре да не чувам за друго тежко преживяване поне през следващите десет години.
— Какво ще кажеш за сладоледа?
— Ще имаш два броя — съгласи се тя, поглеждайки съдраната му риза.
— Ура! Това е един страхотен ден, нали? Една истинска Луни Тюни и два сладоледа!
Кристин никога не преставаше да се учудва от детската психика, особено на това дете. В съзнанието си той беше вече видоизменил срещата със старицата, беше я изменил от момент на ужас в приключение, което не беше съвсем, но почти, като посещение на сладкарница.
— Ти си забележително дете — каза тя.
— Ти си забележителна майка.
Той включи радиото и си затананика радостно с музиката по целия път до Баскин-Робинс.
Кристин продължи да поглежда в огледалото за задно виждане. Никой не ги следваше. Тя беше сигурна в това. Но, все пак, продължи да поглежда.
2.
След една лека вечеря на кухненската маса с Джоуи, Кристин отиде в своя кабинет, за да се захване с изостаналата канцеларска работа. Тя и Вал Гарднър притежаваха един магазин за хранителни стоки, наречен Уайн & Дайн, в Нюпорт Бийч, където продаваха луксозни вина, хранителни специалитети от цял свят, висококачествени домакински принадлежности за готвене и някои вносни уреди като машини за макарони и кафемашини. Магазинът работеше вече шеста година и се ползваше с добро име. Всъщност, той носеше значително по-голяма печалба, отколкото Кристин или Вал смееха да се надяват, когато за пръв път се захванаха с бизнес. Сега те планираха да отворят втори магазин това лято и после, по някое време следващата година, и един трети в Уест Лос Анджелис. Техният успех беше вълнуващ и ги удовлетворяваше, но бизнесът отнемаше все по-голяма част от времето им. Това не беше първата неделна вечер, в която се занимаваше с канцеларска работа.
Кристин не се оплакваше. Преди Уайн & Дайн тя бе работила като келнерка шест дни седмично, заемайки едновременно две работни места: четиричасова обедна смяна в един крайпътен ресторант и шестчасова вечерна смяна в един средно скъп френски ресторант „Ше Лавел“. Тя беше вежлива и внимателна келнерка, изпълняваше бързо поръчките и бакшишите бяха добри в крайпътния ресторант и отлични в „Ше Лавел“, но след няколко години работата я изтощи и състари: шестдесетчасовите работни седмици; помощник-келнерите, които често идваха на работа така натъпкани с наркотици, че тя трябваше да ги прикрива и върши работа за двама; развратните момчета, които обядваха в крайпътния ресторант, и които биваха груби, противни и застрашително настойчиви, но трябваше да бъдат отблъсквани с кокетиране и добро настроение заради бизнеса. Кристин прекарваше така много часове на крака, че в почивния си ден тя не правеше нищо друго, освен да седи, вдигнала болящите я крака върху един диван, докато четеше неделните вестници, обръщайки специално внимание на финансовия раздел и мечтаейки да има един ден свой собствен бизнес.
Благодарение на бакшишите и защото живееше скромно (дори две години изкара без кола), тя успя накрая да задели достатъчно пари настрана, за да плати за едно едноседмично пътешествие до Мексико на борда на луксозния лайнер „Ацтек Принсес“ и да й останат достатъчно пари, за да осигури половината от средствата, с които тя и Вал бяха отворили своя магазин за хранителни стоки. Пътешествието и магазинът коренно промениха нейния живот.
И ако прекарването на твърде много вечери в канцеларска работа беше по-добро от работата й като келнерка, то беше неизмеримо по-добро от двете години от живота й, който предшестваха нейната работа в крайпътния ресторант и в „Ше Лавел“. Загубени Години. Ето как мислеше тя за онова време, останало сега далеч в миналото: Мрачните, мизерните, тъжните и глупавите Загубени Години.
В сравнение с този период от нейния живот, канцеларската работа беше едно удоволствие, една наслада, един същински карнавал на забавата.