Чарли видя оръжието и изблъска Кристин и Джоуи настрана от пътя.
В този момент репортерка също видя заплахата и се опита да избие пистолета от ръката на нападателя, но за нейна неприятност получи куршум в бедрото.
Лудост.
Хората крещяха, полицаите викаха и всички се хвърлиха на просмуканата от дъжда земя, всички, освен Кристин и Джоуи, които тичаха към зеления Шевролет, придружавани от Винс Фийлдс и Джордж Суортаут. Тя беше на двадесет фута от колата, когато нещо я парна силно и болка премина по дясната й страна, малко над ханша. Кристин не падна, дори не залитна върху хлъзгавия от дъжда тротоар, а просто се гмурна напред. Задъха се. Сърцето й биеше толкова силно, че всеки удар й причиняваше болка. Тя се задържа за Джоуи. Не погледна назад и не разбра дали въоръженият мъж ги преследва, но чу страхотен залп и нечий глас да вика:
— Повикайте линейка!
Кристин не се питаше, дали Чарли беше застрелял нападателя.
Или него бяха застреляли.
Тази мисъл почти я накара да спре, но вече бяха при Шевролета.
Джордж Суортаут отвори с рязко движение задната врата на колата и ги набута вътре, където Чубака лаеше възбудено.
Винс Фийлдс обиколи тичешком колата до вратата на шофьора.
— На пода! — извика Суортаут. — Стойте долу!
И тогава дойде Чарли, хвърляйки се отгоре им, за да ги предпази.
Двигателят на Шевролета изрева. Те се отделиха от бордюра с пронизително свирене на гумите и се впуснаха по улицата, от къщата в нощта и дъжда, в един свят, който не можеше да бъде по-враждебно настроен, отколкото ако беше една чужда планета в друга галактика.
27.
Кайл Барлоу се страхуваше да занесе новината на Майка Грейс, макар да предполагаше, че тя вече е научила за нея посредством някое видение.
Той влезе в задната част на църквата и остана там известно време, изпълвайки с широките си рамена входа между преддверието и купола, почти докосвайки страните му. Събираше сила от огромния месингов кръст над олтара, от библейските сцени, изобразени на стъклописите, от благоговейната тишина. И приятната миризма на тамян.
Грейс седеше сама отляво, на втората пейка в предната част. Ако беше чула влизането на Барлоу, тя с нищо не показа, че е усетила неговото присъствие. Гледаше право напред в кръста.
Барлоу мина по страничния кораб и седна до нея. Тя се молеше. Той почака да свърши и каза:
— Вторият опит също не успя.
— Зная — отвърна тя.
— Какво ще правим сега?
Ще ги преследваме.
— Къде.
— Навсякъде. — Отначало тя говореше тихо, с шепот, който той едва долавяше, но гласът й започна постепенно да се издига и да добива сила и убеденост, докато не отекна зловещо от покритите със сенки стени на купола. — Няма да ги оставим на мира. Няма да им дадем никаква почивка, никакво убежище. За тях няма да има никаква пощада. Ние трябва да бъдем безмилостни, непреклонни, неспящи, непоколебими. Ние ще бъдем кучета — ловджийските кучета на Бога. Ще ги преследваме по петите. Ще ги нападнем и повалим на земята рано или късно, тук или там, когато Господ пожелае. Ние ще спечелим. Сигурна съм в това.
Грейс се взираше настойчиво в кръста, докато говореше, но сега обърна своите безцветни очи към него и както винаги, той почувства погледът й да прониква в него до дъното на душата му.
— Какво искаш да направя? — попита той.
— Засега си иди у дома. Спи. Подготви се за сутринта.
— Няма ли да ги атакуваме отново тази нощ?
— Първо ще трябва да ги намерим.
— Как?
— Бог ще ни води. Сега върви. Спи.
Кайл стана и пристъпи в страничния кораб.
— Ти също ли ще спиш? — попита загрижено той. — И ти имаш нужда от почивка.
— Аз не мога да спя, мило момче — отвърна Грейс. Гласът й отново бе станал писклив шепот и в него се чувстваше преумора. Спя само по един час на нощ. После се събуждам и съзнанието ми се изпълва с видения, послания от ангелите, с контакти със света на духовете, с безпокойство, страхове и надежди, с ужасната тежест на отговорностите, с които ме е натоварил Бог. — Тя избърса устата си с опакото на ръката. — Как бих желала да можех да спя, как копнея за сън, за края на всички тези изисквания и безпокойства! Но Той ме е преобразил така, че да мога да действам без да спя по време на тази мисия. Аз няма да спя, докато Бог не пожелае това. Поради причини, които не разбирам, Той се нуждае от мен будна. Настоява за това. Дава ми необходимата сила, за да мога да издържа без сън. Държи ме будна, твърде будна. — Гласът й трепереше и Барлоу предположи, че треперенето се дължи както на благоговеене, така и на страх. — Казвам ти, мили Кайл, да си инструмент на Божията воля е и славно и ужасно, и чудесно и страшно, и стимулиращо и изтощаващо.