Чарли не можа да потисне усмивката си, тя го видя и се усети колко нелепо беше да се тормози за някакви дупчици в зъбите само часове след като момчето се беше спасило от трима убийци.
Изчерви се и каза:
— Мисля, че ако Бог го е запазил от куршумите. Той ще го предпази и от разваляне на зъбите, а?
— Това е едно добро разсъждение.
Чубака се сгуши до леглото и с удоволствие се прозя. Той също бе имал труден ден.
Винс Фийлдс дойде до вратата и попита:
— Къде искаш да бъда, шефе?
Чарли се поколеба, спомняйки си Пит и Франк. Беше ги поставил на пътя на изстрелите. Не искаше да постъпва по същия начин и с Винс. Но, разбира се, не трябваше да мисли така. Той не можеше да каже на Винс да се скрие в дъното на килера, където беше безопасно. Работата на Винс беше да бъде на пътя на изстрелите, ако е необходимо. И Винс и Чарли знаеха това, а също и че работата на Чарли е да дава нареждания, независимо от последствията. И така, какво чакаше? В тази работа или ти изнася да поемеш рисковете, или не.
— Да… аз искам да бъдеш точно тук, Винс — каза Чарли след като се прокашля. — Седни до леглото.
Чарли заведе Кристин в малката спретната кухня, където Джордж Суортаут беше направил един голям кафеник кафе и наливаше чаши за себе си и Винс. Чарли изпрати Джордж до прозорците на всекидневната, за да наблюдава улицата и наля от кафето за себе си и Кристин.
— Мириам, лелята на Хенри, обича бренди. Бихте ли желали малко бренди в кафето?
— Може би, идеята е добра — отвърна Кристин.
Чарли намери брендито в шкафа до хладилника и сипа по малко в двете чаши с кафе.
Те седяха един срещу друг на малката маса до прозореца с изглед към окъпана от дъжда градина, където в момента цъфтяха само сенки.
— Как е раната? — попита той.
— Само малко прищраква.
— Сигурна ли сте?
— Да. Слушайте, какво стана сега? Полицията ще предприеме ли арести?
— Не може. Всичките нападатели са мъртви.
— Но жената, която ги е изпратила, не е мъртва. Тя е част от опита за убийство. Един заговорник. Тя е толкова виновна, колкото и те.
— Ние нямаме доказателство, че ги е изпратила Грейс Спайви.
— Ако и тримата са членове на нейната църква…
— Това би било важна улика. Проблемът е, как можем да докажем, че те са били членове на църквата?
— Полицията би могла да разпита техни приятели, техните семейства.
— Което тя със сигурност ще направи… ако успее да намери техни приятели и техни семейства.
— Какво искате да кажете?
— Никой от тримата гангстери не носеше документи за самоличност. Никакви портфейли, никакви кредитни карти, никакви шофьорски книжки, нищо.
— Отпечатъци от пръсти. Сигурно биха могли да бъдат идентифицирани по техните отпечатъци.
— Разбира се, полицията ще е заеме с това. Но ако тези мъже не са били в армията или нямат криминални досиета, или не са били някога на служба като охрана, за която се изискват отпечатъци от пръстите, техните отпечатъци няма да бъдат регистрирани никъде.
— И така, ние може никога да не узнаем кои са били те?
— Може. Ако не ги идентифицираме, няма начин да ги проследим назад до Грейс Спайви.
Кристин се намръщи и сръбна малко от своето, кафе с бренди. Обмисляше положението. Опитваше се да открие какво може да са пропуснали, за да се намери връзката между убийците и Църквата на Здрача. Чарли можеше да й каже, че си губи времето, че Грейс Спайви сигурно е била много внимателна, но тя трябваше сама да стигне до това заключение.
— Човекът, който ни нападна пред къщата… беше ли същият, който караше пикапа? — попита накрая тя.
— Не. Не беше този, когото наблюдавах с бинокъла.
— Но, ако той е бил вътре, като пътник, може би пикапът е все още паркиран на улицата.
— Не. Полицията го потърси. Никъде в квартала нямаше бял пикап. Нямаше изобщо нищо, което би насочило вниманието към „Тру Уърд“ или към Църквата на Здрача.
— Ами техните оръжия?
— Те също са били проверени. Очаквам да не са били закупени законно. Няма да има никакъв начин да се разбере кой ги е закупил.
Лицето на Кристин изразяваше разочарованието й, когато каза:
— Но ние знаем, че Грейс Спайви е заплашвала Джоуи и знаем също, че нейни хора са ни преследвали с пикапа. Нямат ли полицаите достатъчно основание, след случилото се нощес, поне да поговорят с нея?