— Мисис Спайви — каза Чарли, — вие не е трябвало да правите това. Никой от нас не е наивник, така че всичко е било напразно.
Лицето й потъмня и тя отново сви ръцете си в юмруци.
— Ако сте използвали ръждив или мръсен пирон — каза Чарли, — надявам се, че веднага ще отидете при вашия лекар да ви бие инжекция против тетанус. Това може да е много сериозно.
— Вие сте загубени за мен — каза тя с глас, който беше толкова равен, колкото масата, върху която свали кървящите си длани.
— Аз дойдох тук, за да се опитам да ви убедя — каза Чарли. — Но виждам, ме това не е възможно. Така че, позволете ми просто да ви предупредя…
— Сега вие принадлежите на Сатаната. Вие имахте своя шанс…
— … че ако не се оттеглите…
— … и вие го пропиляхте…
— … че ако не оставите семейство Скавело намира…
— … и сега ще платите ужасна цена!
— … аз ще се заловя усърдно с тази работа и няма да я оставя. Няма да я прекъсна, каквото и да стане, докато не ви видя дадена под съд, докато всеки не разбере какво, всъщност, представлявате, докато вашите последователи не загубят своята вяра във вас и докато вашият безумен култ не бъде унищожен. Ще направя това, което казвам. Аз мога да бъда така безмилостен и решителен, като вас. Мога да ви довърша. Спрете, докато не е късно.
Тя го гледаше свирепо.
— Мисис Спайви — каза Хенри, — бихте ли сложили край на тази лудост?
Тя не отвърна нищо, само наведе глава.
— Мисис Спайви?
Никакъв отговор!
— Хайде, Хенри — каза Чарли. — Нека се махаме оттук.
Когато те приближиха вратата, тя се отвори и привеждайки се, за да не се удари в рамката, в стаята влезе един огромен мъж. Лицето му беше като от някой кошмар. Той не изглеждаше истински. Само образи от филмите биха могли да му дадат подходящо описание, помисли Чарли. Мъжът приличаше на някакво Франкенщайново чудовище, създадено по лош проект и с малко пари. Имаше мускулестото тяло на Конан Варварина и тромава походка. Мъжът видя Грейс Спайви да плаче и лицето му придоби отчаяно и гневно изражение, което накара кръвта на Чарли да се смръзне във вените му. Гигантът се пресегна, сграбчи Чарли за палтото и почти го отдели от пода.
Хенри извади пистолета, а Чарли каза: „Прибери го, прибери го“, защото макар положението да беше лошо, то не беше непременно смъртоносно.
— Какво й направихте? — попита грамадният мъж. — Какво направихте?
— Нищо — отвърна Чарли. — Ние бяхме…
— Пусни ги — каза Грейс Спайви. — Пусни ги да минат, Кайл.
Гигантът се колебаеше. Очите му гледаха Чарли с такава злоба, каквато би накарала и дявола да сънува кошмари. Накрая той пусна детектива и се заклатушка към масата. Гигантът забеляза кръвта върху ръцете й и бързо се обърна към Чарли.
— Сама си е направила това — каза Чарли, промъквайки се към вратата. Той не харесваше извинителния тон в гласа си, но в момента нямаше място за гордост. Да демонстрира мъжественост би било желязно доказателство за слабоумие. — Ние не сме я докосвали.
— Пусни ги да си вървят — повтори Грейс Спайви.
— Махайте се! Бързо! — каза с нисък заплашителен глас гигантът.
Чарли и Хенри направиха както им беше казано.
Жената с червендалестото лице и изпъкналите очи ги чакаше при входната врата. Докато те бързаха по коридора, тя я отвори. Веднага щом прекрачиха прага навън, тя затръшна вратата зад тях и я заключи.
Чарли излезе на дъжда без да отвори чадъра си и обърна лице към небето. Дъждът беше освежаващ и чист и той го остави да барабани върху него, защото се чувстваше омърсен от лудостта в къщата.
— Бог да ни е на помощ — каза разтреперан Хенри.
Те се запътиха към улицата.
Мръсна вода се пенеше върху настилката. Тя образуваше към пресечката кафяво езеро, върху чиято набраздена от вятъра повърхност, като флотилия от малки корабчета, се носеха парчета боклук.
Чарли се обърна и погледна към жилището на Спайви. Сега неговата мръсотия и запуснатост се набиваше като нещо повече от обикновен урбанистичен упадък. Плесента по сградата беше отражение от умовете на обитателите й. Покритите с тънък слой прах прозорци, белещата се боя, разкривения покрит вход и лошо напуканата мазилка, всичко това бе не само развалина, а и физическо материализиране на човешката лудост. Като дете Чарли беше чел много научна фантастика, а и все още продължаваше да чете по малко. Може би затова той се сети за Закона на Ентропията, според който Вселената и всички неща в нея се движат само в една посока — към разлагане, разруха, унищожение и хаос. Църквата на Здрача изглежда беше възприела ентропията като най-последен израз на божествеността и, отдавайки се на нея, агресивно разпространяваше лудост, безумие и хаос.