— Може би няма нищо, за което да се безпокоим, миличък.
Тя се наведе, издърпа нагоре джинсите му и напъха в тях ризата, който беше се измъкнала наполовина от колана. Неговият страх свиваше сърцето й и тя го целуна по бузата.
— Може би това е само фалшива тревога — каза тя. — Но ти знаеш, че хората на Чарли не рискуват.
— Те са супер — съгласи се той.
— Със сигурност — каза тя.
Сега, когато личеше, че те са готови да изложат живота си на опасност за нея и Джоуи, тя се чувстваше виновна, че е била подозрителна към тях.
Макс отмести малката масичка от прозореца, така че да не трябва да се обляга върху нея, за да погледне навън.
Чубака тихо изскимтя и започна да обикаля в кръг, почуквайки с нокти по кухненските плочки.
От страх, че кучето може да попречи на Макс в някой решителен момент, Кристин го повика. Животното не можеше още да научи новото си име, но реагира на тона на гласа. Той отиде и седна до Джоуи.
Макс погледна през пролуката на транспаранта и каза:
— Тази проклета мъгла е сигурно от сутринта.
Кристин установи, че в мъглата и дъжда, градината със своите азалии, буйно растящ олеандър, вероники, грижливо оформени миниатюрни портокалови дръвчета, люляк, покрита с пълзящи растения градинска беседка и други храсти би помогнала на някой лесно да се промъкне на опасна близост до къщата без да бъде забелязан.
Въпреки уверенията на майка си, Джоуи вдигна поглед към тавана, към звука от дъжда върху покрива, който се чуваше силно в едноетажната къща и каза:
— Вещицата идва. Тя идва.
32.
Доктор Дентън Буд, психолог и психиатър, беше живо доказателство, че наследниците на Фройд и Юнг нямаха всички отговори — нито едните, нито другите. Една стена в кабинета на Буд беше покрита с научни степени от най-добрите университети в страната, с награди от половин дузина професионални организации и почетни докторати от учебни заведения в четири страни. Той беше написал най-широко приетия и високо ценен учебник по обща психология на тридесетгодишна възраст и неговата позиция като един от най-знаещите експерти по специалността абнормална психология беше неоспорима. Все пак Буд, въпреки своите знания и опит, не беше без свои собствени проблеми.
Той беше дебел. Не просто приятно закръглен. Дебел. С поразително голямо наднормено тегло. Когато Чарли се срещаше с Дентън Буд („Бу“ за приятелите), той винаги се слисваше от неговите размери. Изглежда, никога не можеше да запомни, че той е толкова дебел. Буд беше висок колкото Чарли, но тежеше четиристотин фунта. Лицето му беше добра имитация на луната. Вратът му беше като стълб, а пръстите като кебапчета. Седнеше ли, той препълваше столовете.
Чарли не можеше да разбере защо Буд, който беше в състояние да открие и излекува неврози у трудно подаващи се на лечение пациенти, не можеше да се справи със своето собствено невъздържане от ядене. Това беше някаква загадка.
Но неговите необичайни размери и психологическите проблеми, лежащи в основата им, с нищо не променяха факта, че той беше един чудесен човек, добродушен, забавен и винаги готов да се засмее. Въпреки че беше петнадесет години по-възрастен от Чарли и безкрайно по-образован, те още от първата си среща станаха приятели. Един или два пъти в месеца ходеха заедно на вечеря, разменяха си подаръци и правеха усилие да поддържат тази връзка, което, понякога, изненадваше и двамата.
Бу прие Чарли и Хенри в кабинета си, който беше част от ъглов апартамент на един стъклен небостъргач в Коста Меса и настоя да им покаже своята последна старинна касичка. Той колекционираше механизирани касички с часовникови механизми, които извършваха никакво действие при пускането на монета в тях. Имаше поне две дузини на различни места в кабинета. Новата касичка беше прецизна изработка с размера на кутия за пури с овлажнител. Върху капака стояха ръчно изработени метални статуетки на двама брадати златотърсачи, разположени от двете страни на едно смешно магаре. Бу постави монета от четвърт долар в ръката на единия златотърсач и натисна някакъв бутон от едната страна на касичката. Ръката на златотърсача се повдигна нагоре, подавайки монетата на втория златотърсач, но подвижната глава на магарето се наведе и челюстите му се затвориха върху монетата, която златотърсачът изостави. Магарето повдигна отново главата си, глътна монетата и тя падна в касичката под него, докато двамата златотърсачи клатеха учудено главите си. И ето върху седлото на магарето беше Чичо Сам.