— Изработена е в 1903 година. В момента, доколкото е известно, в света има само осем действащи модела — заяви гордо Бу. — Казва се „Данъчен агент“, но аз я наричам „Няма никакво правосъдие в една магарешка вселена“.
Чарли се засмя, но Хенри изглеждаше объркан.
Те отидоха в ъгъла на помещението, където около масичка за кафе със стъклен плот бяха разположени големи удобни кресла. Креслото на Бу изскърца тихо, когато той седна на него.
Тъй като кабинетът беше на ъгъл, той имаше две външни стени, които бяха в по-голямата си част от стъкло. Поради това, че тази сграда бе загърбила другите небостъргачи в Коста Меса и бе с лице към малкото останали открити площи селскостопанска земя в тази част на окръга, навън изглеждаше, като че ли няма нищо друго, освен сиво празно пространство, състоящо се от пенещи се облаци, прозрачен воал от мъгла и дъжд, който се изливаше върху стъклените стени във вид на вертикални реки. Ефектът беше дезориентиращ. Създаваше се впечатление, като че ли кабинетът на Буд не съществуваше в този свят, а в някаква алтернативна реалност, в някакво друго измерение.
— Казваш, че става дума за Грейс Спайви ли? — попита той.
Буд се интересуваше особено много от психози на религиозна основа и беше написал една книга за психологията на култовите водачи. Грейс Спайви беше възбудила любопитството му и той възнамеряваше да включи една глава за нея в следващата си книга.
Чарли разказа на Бу за Кристин и Джоуи, за тяхната среща с Грейс в Сауд Коуст Плаца и за опитите за покушение върху тях.
Психологът, който не вярваше в полезността да се държи официално с пациентите, който използваше придумването и хумора като част от своята терапия и чието лице рядко се смръщваше, сега бе намръщен.
— Това е лошо — каза той. — Много лошо. Аз винаги съм знаел, че Грейс е истински вярваща, а не просто мошеник. Тя винаги е била убедена, че светът наистина отива към своя край. Но никога не съм предполагал, че е затънала така дълбоко в психична фантазия. — Той въздъхна и погледна навън към бурята. — Ти знаеш, че тя говори много за своите „видения“ и ги използва, за да подлудява своите последователи. Аз винаги съм мислил, че тя не ги притежава, а само се преструва, че ги има, защото съзнава, че те са едно добро средство за обръщане на хората в своята вяра и за запазване на последователите си. Посредством виденията, тя може да твърди, че Бог казва на нейните хора да вършат неща, които тя иска от тях, неща, които те може да не приемат, ако не мислят, че заповедите идват право от Небето.
— Но, ако тя е истинска вярваща, как би оправдала фалшификацията пред себе си? — попита Хенри.
— О, лесно, лесно — отвърна психологът, отвръщайки поглед от дъждовната февруарска утрин. — Тя може да се оправдае като каже, че само предава на своите последователи неща, които Бог без друго би им казал, ако той в действителност се появи в нейните видения. Втората и по-смущаваща възможност е, че тя действително вижда и чува Бог.
— Вие нямате пред вид, че тя Го вижда в буквалния смисъл на думата — каза Хенри.
— Не, не — каза Бу, махайки с пълничката си ръка. Той беше агностик, флиртуващ с атеизма и понякога казваше на Чарли, че имайки пред вид мизерното положение на света, Бог сигурно е на продължителна почивка в Албания, Таити, Кливлънд или някой друг отдалечен ъгъл на вселената, където новините просто не стигат до Него. — Имам предвид — продължи той, — че тя вижда и чува Бог, но, разбира се, Той е само плод на нейния собствен болен мозък. Психопатите, ако са с достатъчно големи психични отклонения, имат често видения, които понякога са от религиозно естество. Но аз не предполагах, че Грейс е отишла толкова далеч.
— Наистина тя е отишла толкова далеч, че вече никой не може да каже къде е стигнала — каза Чарли.
Бу се засмя, не така от сърце, както харесваше Чарли, но се засмя. Това бе по-добре от мръщенето, което изнервяше Чарли. Бу нямаше претенции относно своята професия и не считаше нищо за свято. За него беше толкова подходящо да се използва термина „умопобъркан“, колкото и „душевноболен“.
— Но, ако Грейс е откачила до такава степен, тогава в тази ситуация има нещо, което е трудно за обяснение — каза той.
— Той обича да обяснява всичко — каза Чарли на Хенри. — Един роден педант. Ще ти обяснява какво представлява бирата, докато ти се опитваш да я изпиеш. И не го питай какъв е смисълът на живота, защото ще трябва да останем тук, докато се пенсионираме.