Чарли потрепери. Беше зловещо да се помисли, че Грейс е откачила дотолкова, че може да накара своето тяло да кърви спонтанно с единствената цел да даде материал на болните си фантазии.
— Разбира се — каза Буд, — ти, вероятно, си прав относно чука и пироните. Спонтанните белези, подобно на раните на Христос при разпъването му на кръста, са рядкост. Грейс, може би, сама си ги е направила или е накарала някой от своите хора да ги направи.
Дъждът се стичаше на потоци по стъклените стени, а една ужасно мокра черна птица прелетя наблизо, търсейки убежище, стрелна се и изчезна за миг преди да се блъсне в прозореца.
— Аз мисля, че се натъкнах на смисъл на живота — каза Чарли, имайки предвид какво беше им казал Буд относно кървавите сълзи и причиняването на рани, подобни на раните на Христос посредством мисълта.
— Какво искаш да кажеш с това? — попита Бу.
— Ние всички сме просто актьори от един космически филм на ужасите в частния кинотеатър на Бог.
— Възможно е — каза Бу. — Ако четеш своята Библия, ти ще видиш, че Бог може да измисли по-ужасни наказания, които не са сънували дори Тоб Хупър, Стивън Спилбърг или Алфред Хичкок.
33.
При третото преминаване покрай къщата на синия Додж пикап с нарисувания сърфинг от едната страна, Сенди Брекенстайн беше успял със своя бинокъл да разчете регистрационния му номер. Докато Кристин Скавело бързаше към кухнята, за да съобщи за присъствието на подозрителната кола на Макс, Сенди беше телефонирал на Джули Гетърс, полицейска връзка в Клемет-Харисън, и я помоли да направи справка за синия Додж.
Докато чакаше отговора на Джули, той стоеше нащрек при прозореца с бинокъл в ръка.
За пет минути пикапът направи четвъртото си преминаване, отправяйки се този път нагоре по хълма.
Сенди използва бинокъла и видя неясните очертания на двама мъже зад обливаното от дъжда предно стъкло.
Те изглежда изучаваха точно тази къща.
После изчезнаха. На Сенди почти му се искаше да паркират отпред. Така поне щеше да може да ги държи под око. Не му харесваше, че не ги вижда.
Докато стоеше при прозореца, хапеше устната си и му се искаше да беше станал заклет експерт-счетоводител като своя баща, в щаба Джули беше се свързала с шерифската служба на окръг Ориндж. Информацията беше получена бързо благодарение на компютризацията и след не повече от дванадесет минути тя се обади обратно на Сенди. Синият пикап беше регистриран на името на Емануел Луис Спадо от Анахйем. Съгласно шерифската служба, която заедно с всички останали полицейски агенции в окръга непрекъснато получаваше пресни данни, мистър Спадо беше съобщил в шест часа тази сутрин, че колата му е открадната.
Веднага щом получи тази информация, Сенди отиде в кухнята, за да я сподели с Макс, който бе също толкова обезпокоен.
— Това е беда — каза направо Макс.
— Но пикапът не принадлежи на църквата — възрази Кристин Скавело, която бе преместила сина си в ъгъла до хладилника, извън линията на стрелбата.
— Да, но може да го е откраднал човек на църквата — каза Сенди.
— За да разграничат църквата от каквото и да било нападение, което може да предприемат срещу нас тук — поясни Макс.
— Или би могло просто да е съвпадение, че някой в откраднат пикап циркулира по тази улица — каза жената, макар гласът й да звучеше неуверено.
— Никога не съм срещал съвпадение, което да ми хареса — заяви Макс, продължавайки да наблюдава градината зад къщата.
— Също и аз — присъедини се към него Сенди.
— Но как са ни открили? — поиска да знае Кристин.
— Не мога да разбера — отвърна Сенди.
— Да ме вземат дяволите, ако зная — каза Макс. — Ние взехме всички предпазни мерки.
Те всички знаеха най-вероятното обяснение: Грейс Спайви имаше внедрен доносник в Клемет-Харисън. Никой от тях не искаше да го каже. Възможността беше твърде неприятна.
— Какво им каза в щаба? — попита Макс.
— Да изпратят помощ — отвърна Сенди.