Выбрать главу

— Ти мислиш, че трябва да я чакаме ли?

— Не.

— Нито пък аз. Ние сме като патици на гюме тук. Това място беше хубава идея само докато мислехме, че те няма да го открият. Сега, нашият най-добър шанс е да изчезнем преди да са разбрали, че сме ги разкрили. Те няма да очакват от нас внезапно изтегляне и гасене на светлината.

Сенди се съгласи с него.

— Облечете си палтата — каза той на Кристин. — Можете да вземете само два куфара, защото ще трябва да носите и двата. Макс и аз не можем да ви помогнем с багажа по пътя към колата. Ръцете ни трябва да са свободни.

Жената кимна. Тя беше отчаяна. Момчето беше бледо като восък. Дори кучето изглежда се безпокоеше. То душеше въздуха, наостряше уши и тихо скимтеше.

Сенди също не се чувстваше добре. Той знаеше какво беше се случило с Франк Ройтер и Пит Локбърн.

34.

Гръмотевица разтърси прозорците.

Дъждът валеше по-силно от всякога.

Въпреки че стаята беше приятно затоплена Чарли не можеше да се освободи от неприятен хлад, който правеше ръцете му лепкави.

— Аз съм разговарял с хора, които са познавали Грейс преди този религиозен фанатизъм — каза Дентън Буд. — Много от тях споменават колко са били привързани тя и съпругът й. Женена в продължение на четиридесет и четири години, тя е идеализирала този мъж. Нищо не е било достатъчно добро за нейния Албърт. Поддържала дома точно както той е харесвал, готвела е само неговите любими ястия и е правила всичко по начина, по който той е предпочитал. Единственото, което тя никога не е била в състояние да му даде, е това, които той искал най-много — син. На погребението му се е разплакала и непрекъснато е повтаряла: „Аз никога не му дадох син“. Възможно е, за Грейс всяко дете от мъжки пол — да е символ на нейния неуспех да даде на съпруга си това, което той най-силно е желаел. Докато бил жив, тя е можела да компенсира този неуспех, като се е отнасяла към него като към цар, но щом веднъж си е отишъл, вече е нямало никакъв начин да оправдае своето безплодие и вероятно е започнала да мрази малките момчета. Първо да ги мрази, после да се страхува от тях и накрая да си въобрази, че едно от тях е Антихриста, дошъл тук, за да унищожи света. Това е едно разбираемо, макар и тъжно напредване на психозата.

— Доколкото си спомням, те са осиновили една дъщеря… — каза Хенри.

— Тази, която е изпратила Грейс за психиатрично освидетелстване, когато за първи път е излязла наяве историята на Здрача — каза Чарли.

— Да — каза Бу. — Грейс е продала къщата, ликвидирала влоговете и вложила парите в тази църква. Това било неразумно и нейната дъщеря е била права като потърсила начин да запази имота на своята майка. Грейс обаче е преминала отлично психиатричното освидетелстване…

— Как? — учуди се Чарли.

— Ами, Грейс е била хитра. Тя е знаела, какво е търсел психиатъра, който я е преглеждал и е успяла достатъчно добре да се владее, за да скрие всички тези становища и тенденции, които биха предизвикали подозрение.

— Но тя е ликвидирала имот, за да основе църква — напомни Хенри. — Лекарят сигурно е можел да види, че това не е бил акт на разумна личност.

— Напротив. При условие, че тя е разбирала рисковете на своите действия и всичките възможни последствия или поне стига да е убедила преглеждащия я лекар, че ги разбира, само фактът, че е искала да даде всичко, за да служи на Бога, не би било достатъчно, за да бъде обявена за душевно болна. Знаете, че в тази страна имаме религиозна свобода. Това е една важна конституционна свобода и в случаи като този, законът се отнася с уважение към нея.

— Ти трябва да ми помогнеш, Бу — каза Чарли. — Разкажи ми за начина на мислене на тази жена. Дай ми някакъв коз срещу нея. Покажи ми как да я отклоня, как да я накарам да промени мнението си относно Джоуи Скавело.

— Този вид психопатична личност не се страхува, нито е неустойчива на провал. Точно обратното. С причина, в която да вярва и подкрепяна от манията за величие, силно религиозна по натура… ами, макар на външен вид да изглежда обратното, тя е една скала, която е изключително устойчива на натиск и удар. Тя живее в една реалност, която е сътворила за себе си и то така добре, че може би, няма никакъв начин да можеш да я разклатиш, да я разбиеш или да я накараш да загуби вяра.

— Искаш да кажеш, че не мога да я накарам да промени намерението си?

— Мисля, че това е невъзможно.