— Тогава, как да я накарам да се оттегли? Тя е една ненормална жена и би трябвало да има лесен начин да се справя с нея.
— Ти не ме слушаш или не искаш да чуеш какво ти казвам. Ти не трябва да правиш грешката, приемайки, че само защото е психопатка тя е уязвима. Този вид умствен проблем носи със себе си една особена сила, една способност да издържа отхвърляне, неуспех и всички видове стрес. Ти виждаш, че Грейс е развила своята психопатна фантазия с единствената цел да защити себе си от тези неща. Това за нея е един начин да се бронира срещу жестокостите и разочарованията на живота и тази броня е дяволски добра.
— Искаш да кажеш, че тя няма слаби места ли? — попита Чарли.
— Всеки има слаби места. Аз просто ти казвам, че в случая с Грейс това няма да е лесно. Ще трябва да прегледам моя файл за нея, да помисля малко… Дай ми поне един ден.
— Мисли бързо — каза, ставайки, Чарли. — Няколкостотин религиозни фанатици, склонни да убиват, дишат във врата ми.
— Чарли — каза Бу при вратата, когато те напускаха кабинета, — зная, че твоята вяра в мен е понякога твърде голяма…
— Да, развил съм към теб комплекса Месия.
— Аз просто не искам да влагаш твърде много надежда в това, което съм в състояние да направя — каза, все още необичайно сериозен Бу, отминавайки шегата. — Фактически, аз не съм в състояние да направя каквото и да било. Веднага ще ти кажа, че има само един-единствен отговор, един начин да се справиш с Грейс, ако искаш да спасиш своите клиенти.
— И какъв е той?
— Да я убиеш — отвърна без усмивка Бу.
— Определено не си от онези мекосърдечни психиатри, които винаги искат да дадат на масовите убийци втори шанс за живот. Къде си получил дипломата си — в Атила, варварския институт за психиатри ли?
Той много искаше Бу да се пошегува както друг път, но мрачната реакция на психиатъра на разказа за неговата среща с Грейс тази сутрин беше така нехарактерна, че наруши равновесието на Чарли. Той се нуждаеше от смях. Нуждаеше се, да му бъде казано, че има благоприятен изход от тази отчайваща ситуация. Здравият разум на Бу в съчетания със сериозното изражения на лицето му плашеше много повече, отколкото цветистата тирада на Грейс Спайви.
Но Бу каза:
— Чарли, ти ме познаваш. Знаеш, че във всичко мога да намеря майтапа. В определени ситуации мога да се подсмивам при шизофрения. Забавлявам се при определени видове смърт, изпитания, проказа, американски политици и рак. Усмихвал съм се при повторенията на „Лейвърн & Шърли“, когато моите внуци са настоявали да ги гледам с тях. Но тук не виждам нищо смешно. Ти си ми скъп приятел, Чарли. Аз се боя за теб.
— Сериозно ли говореше, когато каза, че трябва да я убия?
— Аз зная, че не би могъл да извършиш хладнокръвно убийство — каза Буд. — Но се боя, че смъртта на Грейс е единственото нещо, което може да отклони вниманието на тези религиозни фанатици от твоите клиенти.
— Значи би помогнало, ако аз бях способен на хладнокръвно убийство.
— Да.
— Нямаше да е зле, ако поне малко носех убиец в себе си.
— Да.
— Господи.
— Положението е трудно — съгласи се Бу.
35.
Къщата нямаше гараж, а само навес за кола, което означаваше, че те ще са изложени на опасност, докато влязат в зеления Шевролет. Тази работа не се харесваше на Сенди. Обаче нямаха никакъв избор, освен да останат в къщата, докато дойде подкреплението, а инстинктът му подсказваше, че това би било грешка.
Той напусна къщата пръв през страничната врата и се озова в открития навес. Покривът отклоняваше дъжда, а решетъчната конструкция, обвита от пълзящото растение „Орлови нокти“, не му позволяваше да проникне под наклон през дългата страна на бараката. Студеният вятър обаче вкарваше дъждовните завеси през отворения край и ги хвърляше в лицето му.
Преди да даде сигнал на Кристин и Джоуи да излязат навън, Сенди отиде до края на навеса, в алеята за паркиране, защото искаше да се увери, че никой не се спотайва пред къщата. Той носеше палто, но беше без чадър, за да запази свободни ръцете си и дъждът го шибаше по главата, лицето и се оттичаше в шията му. Нямаше никой при главния вход, нито по тротоара, нито свит до храстите, така че той повика жената и момчето.
Той направи още няколко крачки по алеята за паркиране, за да погледне в двете посоки на улицата и видя синия Додж пикап. Той беше паркиран на една и половина пресечки нагоре по хълма на отсрещната страна на улицата и беше обърнат с лице към къщата. Точно когато го забеляза, пикапът се отдели от бордюра и се насочи към него.