Кристин се върна от дамската тоалетна в светлокафяви джинси от кадифе и зелена блуза, носейки пълна торба с техните стари дрехи. Джоуи носеше сини джинси и с каубойска риза, с която беше особено горд. Дрехите им се нуждаеха от ютия, но бяха по-чисти и по-свежи, отколкото тези, които носеха, откакто бягаха от обречената къща в Лагуна Бийч. Наистина, независимо от гънките по блузата си, Кристин беше очарователна и сърцето на Чарли подскочи отново при вида й.
Когато напуснаха ресторанта, носейки два хамбургера за Чубака, се беше стъмнило съвсем и дъждът беше спрял. Леко ръмеше и влажният въздух беше потискащо тежък, но повече не изглеждаше така, сякаш ще трябва да започнат строежа на нов Ноев ковчег. Кучето подуши хамбургерите, разбра, че са за него и настоя да си ги получи. Чубака излапа двата сандвича за секунди пред ресторанта, а Кристин каза:
— Той дори има маниерите на Бренди.
— Ти винаги си казвала, че Бренди няма маниери — напомни й Джоуи.
— Точно това имах предвид.
Сега, когато бурята изглежда утихваше, тротоарите на Уестууд Булевард се изпълваха със студенти от У.К.Л.А., тръгнали да вечерят или на кино, зяпачи на витрини и любители на театъра, убивайки времето си до началото на представлението. Калифорнийците имаха малка или по-скоро нямаха никаква търпимост към дъжда и след буря като тази, винаги плъзваха, силно желаещи да бъдат навън и да се разхождат с почти празнично настроение. Чарли съжаляваше, че беше време да потеглят. Вилидж приличаше на някакъв оазис на здравия разум в един побъркан свят и той беше благодарен за осигурения отдих.
Покритият паркинг беше почти пълен, когато пристигнаха и те трябваше да оставят колата на най-ниското ниво. — Сега, когато взимаха асансьора за надолу към дъното на сградата, те се чувстваха много по-добре, отколкото мислеха, че ще е възможно само преди няколко часа. Нямаше нищо по-хубаво от добрата храна, няколко питиета и няколкочасова свободна разходка по улиците, без да бъде стреляно по теб, за да се убедиш, че Бог е в Своя Рай и със света всичко е наред.
Но това чувство беше за кратко време. То изчезна, когато вратите на асансьора се разтвориха.
Всички лампи наоколо бяха изгорели. Имаше някои, които светеха в далечината, разкриващи редица от коли, сиви бетонови стени и масивни, крепящи покрива колони, но пред асансьора беше тъмно.
Колко вероятно беше три или четири лампи да изгорят едновременно?
Този тревожен въпрос проблесна в главата на Чарли в момента, в който вратите се отвориха и преди той да успее да реагира, Чубака започна свирепо да лае по сенките зад тях. Кучето беше подозрително свирепо, като че ли беше обзето от внезапен силен гняв. Въпреки това, то не излезе от асансьора, за да преследва обекта на своя гняв, което беше сигурен знак, че нещо много лошо ги очаква отвън.
Чарли посегна към контролното табло на асансьора.
Нещо изсвистя в кабината и се удари в задната стена на пет сантиметра от главата на Кристин. Куршум. Той проби дупка в металната плоскост. Звукът от изстрела беше като кошмарно допълнение.
— Надолу! — извика Чарли и удари бутона ЗАТВАРЯНЕ НА ВРАТИТЕ, а един друг куршум се удари в тях, когато започнаха да се затварят. Той натисна бутона за най-горния етаж, Чубака продължаваше да лае. Кристин пищеше. Най-после вратите се затвориха напълно и когато кабината потегли по своя път нагоре, на Чарли се стори, че чува един последен напразен изстрел.
Убийците не бяха предвидили, че кучето ще реагира така бързо и шумно. Те очакваха Кристин и Джоуи да излязат от асансьора и не бяха подготвени да ударят своята плячка в самата кабина. В противен случай, изстрелите щяха да бъдат по-грижливо насочени и Джоуи или неговата майка, или и двамата, щяха да бъдат мъртви.
За щастие, единствените стрелци бяха тези на най-ниското ниво на паркинга. Но, ако те бяха предвидили възможността, че тяхната плячка може да бъде предупредена и да не излезе от асансьора, тогава, може би щяха да поставят други на най-горния етаж. Кабината можеше да спре да се издига на което и да е ниво, вратите да се отворят и някой да чака там.
Но как ги намериха? Питаше се отчаяно Чарли, докато Кристин се надигаше от пода. За Бога, как?
Все още носеше своя пистолет, който беше взел на отиване тази сутрин в Църквата на Здрача. Той го извади и го насочи към вратите пред тях.