Кабината не спря, докато не достигна най-горния етаж на паркинга. Вратите се отвориха. Жълтеникави светлини. Сиви бетонни стени. Лъскави коли, паркирани в тесни пространства. Но никакви въоръжени мъже.
— Хайде! — покани ги Чарли.
Те тичаха, защото знаеха, че мъжете от най-долния етаж на паркинга сигурно идваха бързо зад тях.
39.
Те изтичаха към Хилгард Авеню, надалеч от У.К.Л.А. и търговската част на Уестууд, навлизайки в един богаташки и тих жилищен квартал. Чарли приемаше като добре дошли всички сенки, но ги застрашаваха светлите петна, ограждащи всяка улична лампа, защото бяха единствените хора на тротоара и можеха лесно да бъдат открити. Те завиха няколко пъти, търсейки да се скрият в лабиринта от пищно озеленени улици. Постепенно Чарли започна да мисли, че са избягали от своите преследвачи, въпреки че знаеше, че още дълго време няма да се чувства напълно в безопасност.
Макар дъждът да беше намалял все още леко ръмеше и макар да носеха мушами, те отново се намокриха и им стана студено. Чарли започна да търси превоз. По дължината на улицата бяха паркирани автомобили и Чарли се движеше покрай тях под отцеждащите се коралови дървета и палми, предпазливо опитвайки вратите им и надявайки се никой да не го види. Първите три коли бяха здраво заключени, но вратата от страната на шофьора на четвъртата, един двегодишен жълт Кадилак, се отвори, когато той я опита.
— Побързайте — подкани Чарли Кристин и Джоуи да влязат в колата.
— Ключовете в нея ли са? — попита тя.
— Не.
— Ще я откраднете ли?
— Да. Влизайте.
— Аз не искам да нарушавате закона и да влезете в затвора заради мен и…
— Влизайте вътре! — каза настойчиво той.
Тримата се настаниха удобно на облечената във велур предна седалка, така че Кристин постави Джоуи в средата, очевидно страхувайки се да го остави дори толкова далеч от нея, колкото беше задната седалка. Кучето се разположи отзад, отърсвайки се от дъжда и опръска всички.
В жабката имаше фенерче. Чарли го използва, за да погледне под волана, където откри проводниците на запалването. Той ги свърза на късо и двигателят на Кадилака заработи без колебание.
След не повече от две минути те се отделиха от бордюра. Известно време Чарли кара със загасени фарове. После, уверен че са се измъкнали незабелязано, той запали фаровете и се насочи към Сънсет Булевард.
— Ами, ако полицаите ни спрат? — попита Кристин.
— Те няма да ни спрат. Собственикът, може би, няма да съобщи, че е открадната до сутринта. И дори ако само след десет минути открие, че е изчезнала, тя за известно време няма да бъде вписана в списъка на търсените коли.
— Но те могат да ни спрат за превишена скорост…
— Не възнамерявам да я превишавам.
— … или някое друго нарушение…
— За какъв ме мислите — за шофьор-каскадьор ли?
— Такъв ли си? — попита Джоуи.
— О, разбира се, по-добър от Ивъл Канивъл — отвърна Чарли.
— Кой? — попита момчето.
— Господи, остарявам — каза Чарли.
— Ще участваме ли в гонитба с коли като по телевизията? — попита Джоуи.
— Надявам се, че не — отвърна Чарли.
— О, това би ми харесало — каза момчето.
Чарли погледна в огледалото за обратно виждане. Зад него имаше две коли. Не можеше да предположи каквото и да било за тях. Те бяха просто двойки фарове в тъмнината.
— Но рано или късно, колата ще попадне в списъка… — каза Кристин.
— Дотогава ние ще я паркираме някъде и ще вземем друга — прекъсна я Чарли.
— Ще откраднем друга?
— Сигурен съм, че няма да отида при Херц или Авис — каза той. — Една кола, взета под наем, може да бъде проследена. По този начин те може да ни намерят.
Исусе, чуй ме, мислеше той. Много скоро ще заприличам на Рей Миланд в „Загубеният Уикенд“, въобразявайки си заплаха на всеки ъгъл и виждайки гигантски буболечки да пълзят по стените.
При следващия ъгъл, той зави наляво.
Същото направиха и двете коли зад него.
— Как ни намериха? — попита Кристин.
— Трябва да са поставили предавател в моя Мерцедес.
— Кога са направили това?
— Не зная. Може би, когато бях в тяхната църква тази сутрин.
— Но вие казахте, че сте оставили в колата си човек, докато сте били там. Някой, който да повика помощ, ако не излезете отвътре в предполагаемото време.