— Да. Картър Рилбек.
— Така че, той е щял да ги види ако се опитват да поставят предавател.
— Ако не е, разбира се, един от тях — каза Чарли.
— Мислите ли, че той би могъл да бъде?
— Вероятно, не. Но, може би те са поставили подслушвателно устройство преди това. Веднага, щом са разбрали, че вие сте ме наела.
При Хилгард, Чарли зави надясно.
Същото сториха и двете коли зад него.
— Или, може би, Хенри Ранкин е Служител на Здрача — каза той на Кристин — и когато му се обадих от ресторанта преди малко, той може да е проследил линията и да е открил къде съм.
— Вие казахте, че той ви е като брат.
— Така е. Но и Каин е бил брат на Авел, нали?
Той зави наляво по Сънсет Булевард с У.К.Л.А. от лявата страна и Бел Еър върху хълмовете отдясно.
Следваше го само едната от колите.
— Говорите, като че ли сте станал такъв параноик като мен — каза Кристин.
— Грейс Спайви не ми дава никакъв избор.
— Къде отиваме? — попита тя.
— По-надалеч.
— Къде?
— Още не съм сигурен.
— Ние изразходвахме цялото това време да купуваме дрехи и други неща, а сега всичко остана в Мерцедеса — каза Кристин.
— Утре можем да се екипираме отново.
— Аз не мога да си отида у дома; не мога да отида на работа; не мога да потърся подслон при никой от моите приятели…
— Аз съм ваш приятел — каза Чарли.
— Сега нямаме дори кола — каза тя.
— Разбира се, че имаме.
— Една открадната кола.
— Тя има четири колела — отвърна той. — Движи се. Това е достатъчно добре.
— Имам чувството, че сме каубои в някой от онези стари филми, където индианците ги улавят в клопка в каньон с вертикални стени и продължават да ги притискат все повече.
— Спомнете си кой винаги печели в тези филми — каза Чарли.
— Каубоите — обади се Джоуи.
— Точно така.
Чарли трябваше да спре на една червена светлина на светофара, защото, за нещастие, от другата страна на пресечката беше спряла полицейска кола. На него не му харесваше да стои там, уязвим. Той използва огледалото за обрано виждане и страничното огледало, за да наблюдава колата, която ги следваше. Страхуваше се, че някой може да излезе от нея, някой с ловджийска пушка, докато стояха тук.
— Бих желала да имам вашата увереност — каза Кристин с уморен глас, който разтревожи Чарли.
Също и аз, помисли сухо той.
Светлината се смени. — Той премина пресечката. Непознатата кола изостана малко зад него.
— Сутринта всичко ще изглежда по-добре — каза Чарли.
— А къде ще бъдем сутринта? — попита Кристин.
Те бяха стигнали до Уилшър Булевард. Той зави надясно към входа на автострадата и каза:
— Какво ще кажете за Санта Барбара?
— Сериозно ли говорите?
— Не е чак толкова далеч. Няколко часа. До девет и половина ще бъдем там, ще вземем стая в някой хотел.
Непознатата кола също зави надясно към Уилшър и продължи да се движи след тях.
— Лос Анжелис е голям град. Не мислете ли, че в него ще бъдем точно толкова в безопасност, колкото ако се крием тук?
— Може би — отвърна Чарли, — но аз не бих се чувствал достатъчно сигурен. Трябва да ви заведа някъде, където на мен ми се струва, че е подходящо, за да мога да помисля върху случая в по-спокойна обстановка. Не мога да работя добре в условията на непрекъсната паника. Те няма да очакват от нас да отидем толкова далеч от мястото, където работя, колкото е Санта Барбара. Ще очакват да се въртя наоколо или най-много до Лос Анжелис, така че зная, че там, горе, ще сме в безопасност.
Чарли придвижи колата до входа на автострадата за Сан Диего, водеща на север. После провери в огледалото. Все още не се виждаше другата кола. Той усети, че затаява дъх.
— Вие не очаквахте толкова големи неприятности — запротестира Кристин.
— Със сигурност съм ги очаквал — отвърна той. — Изкарвам си хляба с това.
— Разбира се, че не е така.
— Попитайте Джоуи. Той знае всичко за нас, частните детективи. Знае, че ние просто обичаме опасността.
— Така е, мамо — намеси се момчето. — Те обичат опасността.
Чарли погледна в огледалото за обратно виждане. Никаква кола не идваше зад тях към автострадата. Никой не ги преследваше.