Те се движеха на север в нощта. След известно време дъждът започна отново да вали силно и падна мъгла. На моменти, поради мъглата и дъжда, които скриваха пейзажа и пътя пред тях, изглеждаше, като че ли те изобщо не се движеха в реален свят, а в някакво призрачно и нематериално царство на духове и сънища.
40.
Апартаментът на Кайл Барлоу в Санта Ана беше мебелиран според неговите размери. В него имаше широки кресла с накланящи се облегалки, едно голямо секционно канапе с дълбоко седалище, маси със здрави крака и масивна маса за кафе, на която човек можеше да опре краката си без страх, че може да се срути. Той беше търсил дълго време в безброй магазини за употребявани мебели, преди да открие кръглата маса в нишата за хранене. Тя беше проста и доста очукана, може би не твърде привлекателна, но бе малко по-висока от повечето маси за хранене и му осигуряваше необходимото място за краката. В банята стоеше една много стара и много голяма вана с крака тип лапи, а в спалнята имаше една голяма тоалетна маса, която беше купил за четиридесет и шест долара и много дълъг креват с направен по поръчка матрак, който му беше удобен, макар от дължината да не оставаше свободен дори един инч. Това беше единственото място в света, където можеше да се чувства истински спокоен.
Но не и тази вечер.
Той не можеше да бъде спокоен, докато Антихристът беше още жив. Не можеше да се отпусне, знаейки, че през изминалите дванадесет часа са направени два несполучливи опита за унищожението му.
Кайл обикаляше нервно от малката кухня до всекидневната, влизаше в спалнята и после отново отиваше във всекидневната, спирайки се, за да поглежда през прозорците. Мейн Стрийт беше зловещо осветена от призрачно жълтите улични лампи, както също и от червена, синя, розова и тъмночервена неонова светлина, маскираща истинските цветове на всеки предмет и придаваше на сенките неясни очертания. Преминаващите коли хвърляха фосфоресциращи водни пръски, които падаха обратно върху паважа като кристални пайети. Падащият дъжд беше сребрист и приличаше на разтопен метал, въпреки че нощта съвсем не беше гореща.
Кайл се опита да гледа телевизия, но нищо не можа да го заинтригува. Не го свърташе на едно място. Седна, но веднага стана. После седна на друг стол. Стана. Отиде в спалнята и се просна на леглото. Чу някакъв странен шум при прозореца и стана да провери. Установи, че шумът е от падащата през водосточната тръба дъждовна вода и се върна към леглото, но реши, че не му се ляга и се върна във всекидневната.
Антихристът беше още жив.
Но това не беше единственото нещо, което го правеше нервен. Той се опитваше да повярва, че нищо друго не го безпокои. Опита се да се преструва, че го безпокои само момчето Скавело, но накрая трябваше да признае пред себе си, че още едно нещо го гризе.
Старото желание. Такова едно свирепо желание. Желанието. Той искаше…
Не!
Нямаше значение какво искаше. Той не можеше да го има. Не можеше да се предаде на желанието. Не смееше.
Кайл падна на колене в средата на всекидневната и се помоли на Бога да му помогне да се противопостави на слабостта в себе си. Той се молеше усърдно, молеше се с всичките си сили, с цялото си съзнание и преданост, молеше се с такава напрегнатост, че започна да се поти.
Кайл продължи да чувства старото презряно ужасяващо желание да обезобрази някой, да бие, извива и дращи, да наранява, да убива.
В отчаянието си, той стана, отиде на мивката в кухнята, пусна студената вода и запуши с тапата канала. После извади лед от хладилника и го прибави към нарастващото количество вода. Когато мивката почти се напълни, той затвори крана, потопи главата си в леденостудената вода и се застави да остане така, задържайки дъха си, с потопено лице и смъдяща кожа, докато накрая трябваше да се изправи задъхан. Кайл трепереше и зъбите му тракаха, но той продължаваше да чувства яростта да се натрупва в него, така че отново потопи главата си, почака докато белите му дробове се напрегнаха до пръсване и се изправи, пръскайки и плюейки. Беше замръзнал и трепереше неконтролируемо, но подтикът да буйства все още нарастваше необуздано.
Сатаната беше вече тук. Трябва да беше. Сатаната беше тук и измъкваше наяве старите чувства, навираше лицето на Кайл в тях и го изкушаваше, опитвайки се да го накара да отхвърли своя последен шанс за спасение.
Аз няма да го сторя!