Кайл се втурна из апартамента, опитвайки се да открие точно къде беше Сатаната. Той гледаше в шкафовете, отваряше кутии и дърпаше настрани пердета, за да провери зад тях. В действителност, Кайл не очакваше да види Сатана, но бе сигурен, че ще почувства някъде дяволското присъствие, защото демонът можеше да е невидим. Обаче нямаше нищо за откриване, което можеше само да означава, че Дяволът се е скрил добре.
Когато накрая се отказа да търси Сатаната, Кайл беше в банята и се погледна в огледалото: неспокойни очи, разширени ноздри и безкръвни устни, покриващи кривите жълти зъби. Това лице му напомняше за Фантома от Операта, за чудовището на Франкенщайн и за сто други изкривени нечовешки лица от сто други филми, които беше гледал в „Театъра на Ужасите“.
Светът го мразеше и той мразеше света, всички тези, които му се подиграваха, които го сочеха с пръст, жените, които го намираха отвратителен, всички…
Не. Боже. Моля. Не ме оставяй да мисля за тези неща. Отстрани от съзнанието ми тези мисли. Помогни ми. Моля Те.
Кайл не можеше да откъсне поглед от лицето си, представляващо комбинация от лицата на Борис Карлоф, Лон Чейни и Рондо Хатън, което изпълваше старото огледало.
Той никога не пропускаше тези стари филми на ужасите, когато ги даваха по телевизията. Много нощи Кайл беше седял там пред своя черно-бял телевизор с приковано от ужасните образи внимание, а когато филмът свършваше, той отиваше в банята пред същото това огледало, поглеждаше се в него и си казваше, че той не е така грозен, не толкова страшен, нито толкова лош, колкото съществата, които изпълзяваха от предисторическите блата, идваха отвъд звездите или избягваха от лабораториите на учените. В сравнение с тях, той беше почти обикновен. В най-лошия случай, трогателен. Но той никога не можа да си повярва. Огледалото не лъжеше. Огледалото му показваше лице, направено за кошмари.
Кайл се усмихна на себе си в огледалото и се опита да изглежда приветлив. Усмивката беше злобна.
Никога не беше имал жена без да плати, а дори някои проститутки го отблъскваха. Кучки. Всички бяха такива. Долни, вонящи, безсърдечни кучки. Той искаше да причини зло на някоя от тях. Искаше да прехвърли своята болка на някоя от тях, да закове тази болка в някоя жена и да я остави в нея, така че, поне за кратко време да изчезне от него.
Не. Това беше лоша мисъл. Зла мисъл.
Спомни си Майка Грейс.
Спомни си Здрача, спасението и вечния живот.
Но той искаше. Той изпитваше нужда.
Кайл се намери при вратата на апартамента, без да е в състояние да си спомни как се е озовал там. Той беше полуотворил и бе тръгнал да излиза, за да намери някоя проститутка. Или някой, когото да натупа. Или и двете.
Не!
Кайл блъсна вратата, за да се затвори, заключи я, опря гърба си в нея и огледа с обезумял поглед своята всекидневна.
Той трябваше да действа бързо, за да се спаси. Беше загубил битката срещу изкушението. Сега хленчеше и тръпнеше от ужас. Кайл знаеше, че до секунда или две, ще отвори отново вратата и този път ще излезе, ще отиде на лов…
Обхванат от паника, той изтича към една малка лавица с книги, извади един от томовете — източници на вдъхновение на своята колекция от сто такива заглавия, откъсна от нея колкото страници успя да хване и ги хвърли на пода. После откъсна още страници, и още, докато от книгата останаха само кориците, след което накъса също и тях. Чувстваше се добре като унищожаваше нещо. Кайл дишаше тежко и потръпваше като кон. Той грабна друга книга, разкъса я на парчета и разхвърля парчетата около себе си. После още една и я унищожи, после още и още…
Когато дойде на себе си, Кайл седеше на пода и тихо плачеше. Натрупани около него бяха двадесет унищожени книги, хиляди откъснати страници. Той се надигна и седна, извади една носна кърпа и си избърса очите. После се изправи на колене и стана. Вече не трепереше. Желанието беше изчезнало.
Сатаната беше загубил.
Кайл не беше се предал на изкушението и сега знаеше защо Бог искаше мъже като него да участват в битката със Здрача. Ако Бог изграждаше своята армия стриктно от хора, които никога не са грешили, откъде би могъл Той да знае, че те ще са в състояние да се противопоставят на дяволските съблазни? Но посредством хора като мен, мислеше Кайл, хора, които не са устойчиви на грях, давайки ни втори шанс за спасение, карайки ни да докажем себе си, Бог се е сдобил с армия от калени бойци.
Кайл вдигна поглед към тавана, но не го видя. Вместо него, виждаше небето отвъд, виждаше в сърцето на Вселената.