— Аз съм ценен — каза той. — Аз се измъкнах от клоаката на греха и доказах, ме никога няма да затъна обратно в нея. Ако това, което Ти искаш от мен е да се справя с момчето, аз вече съм готов да го направя за Теб. Дай ми момчето. Позволи ми да се добера до него. Позволи ми.
Кайл почувства, че желанието, нуждата да задушава, разкъсва и унищожава, отново се надига в него, но този път това беше една по-чиста емоция, чисто бялото свято желание да бъде Божи гладиатор.
Хрумна му, че Бог иска от него да направи самото нещо, което той най-много искаше да избегне. Той не искаше да убива отново. Не искаше повече да наранява хора. Накрая беше спечелил малко уважение към себе си, накрая виждаше слабата, но реална възможност един ден да може да живее в мир с останалата част от света, а сега, Бог искаше от него да убива, искаше от него да използва своя гняв срещу избрана цел.
Защо? Попита той, обхванат от внезапна тиха мъка. Защо трябва да бъда избран точно аз? Аз бях свикнал с желанието, но сега то ме плаши и би трябвало да ме плаши. Защо трябва да бъда използван по този начин, а не по някой друг?
Точно това Майка Грейс наричаше „грешна мисъл“ и той се опитва да я изтрие от съзнанието си. Ти никога не си се съмнявал в Бог по този начин. Просто си приемал това, което Той е искал. Бог е мистериозен. Понякога, Той беше суров и ти не би могъл да разбереш, защо Той изисква така много от теб. Например, когато Той иска от теб да убиваш… или когато те е направил от самото начало изрод, а е можел също така лесно да те направи красив.
Не. Това беше повече от грешна мисъл.
Кайл разчисти накъсаните книги и си наля една чаша мляко. После седна до телефона. Той чакаше да му позвъни Грейс и да му каже, че е дошло неговото време да бъде Божи чук.
Част четвърта
Преследването
Всичко, което мами, също и омайва.
41.
Във Вентура те изоставиха жълтия Кадилак и започнаха да търсят друга кола, докато Чарли не намери един тъмносин Форд ЛТД, чийто собственик достатъчно неблагоразумно беше оставил ключа от колата в контакта на запалването. Чарли кара колата само две мили, преди отново да спре в някакъв слабо осветен паркинг зад един кинотеатър, където свали регистрационните номера и ги хвърли в багажника. После свали номерата от паркираната в съседство Тойота и ги постави на Форда.
При малко късмет, собственикът на Тойотата нямаше да забележи липсата им до утре, а може би, и до по-късно. Освен това, когато я забележеше, можеше да не съобщи веднага за инцидента в полицията. Във всеки случай, нямаше да сложат откраднатите регистрационни номера в списъка за спешно издирване на откраднати коли. Нямаше полицията в щата да търси една двойка табелки и не беше вероятно да се свърже това дребно престъпление с кражбата на Форда. Полицаите щяха да третират съобщението за кражбата на регистрационните номера като обикновен случай на вандалщина. Междувременно, откраднатият Форд щеше да притежава нови регистрационни номера и на практика щеше да престане да бъде спешно търсена кола.
Те напуснаха Вентура, отправяйки се на север и във вторник вечерта в девет и петдесет пристигнаха в Санта Барбара.
Санта Барбара беше едно от любимите места на Чарли за спасение, когато напрежението от работата ставаше непоносимо. Той обикновено отсядаше в странноприемницата в Балтимор или в тази в Монтесито. Този път обаче избра един невзрачен мотел, „Уайл Ауей Лодж“ в източния край на Стейт Стрийт. Като се имаше предвид неговия добре известен вкус към лукса в живота, това беше едва ли не последното място, където някой би могъл да го потърси.
Имаше свободна една стая с кухненски бокс и Чарли я нае за една седмица. Той беше записал в тетрадката за регистриране името Инок Флинт и бе предплатил в брой, така че да не бъде необходимо да показва на чиновника кредитната си карта.