— И сега, разбира се, вие сте безстрашен — каза с ирония тя.
— Колко просто изглежда това, когато си само едно дете — отвърна с усмивка той.
Една кола се появи на паркинга и те се взираха, докато от нея не излязоха една млада двойка с две деца.
Чарли наля на двамата още кафе и каза:
— Имах навика да лежа в леглото, да се вслушвам в шума от плъховете и да се моля и двамата ми родители да умрат преди да са успели да ме убият. Бях истински сърдит на Бог, защото Той не откликваше на молитвата ми. Не можех да разбера, защо Той оставяше тези двамата, да тероризират една малко дете. Аз не можех да се защищавам. Защо Бог не защищаваше беззащитните? После, когато пораснах още малко, реших, че Той не може да удовлетвори моята молба, защото е добър и никога не би убил никого, дори такива морално пропаднали хора като моите родители. Така че, аз започнах просто да се моля да се махна от това място. „Мили Боже, аз съм Чарли и всичко, което искам, е да се махна оттук, да живея в някоя почтена къща, да имам пари и да не ме е страх през цялото време.“
Той внезапно си спомни един мрачно комичен епизод, за който не беше се сещал години наред и рязко се изсмя на странния спомен.
— Как можете да се смеете на това? — попита Кристин. — Макар да зная, че нещата явно са се оправили, аз продължавам да се чувствам ужасно, заради онова малко момче в Индианаполис. Сякаш то все още продължава да е там.
— Не, не… Просто… аз си спомних нещо друго, което е смешно по един тъжен начин. Известно време, след като се молих на Бога, може би, цяла година, аз се уморих от дългото чакане, необходимо за отговор на една молитва и преминах за малко на другата страна.
— На другата страна ли?
— Бях чел историята на един мъж, който продал душата се на дявола — отвърна Чарли, взирайки се през прозореца във вихрещия се в тъмнината дъжд. — Един ден, той просто поискал нещо, от което много се нуждаел, и хоп, дяволът му дал да подпише един договор. И така, аз реших, че дяволът е много по-бърз и по-ефикасен от Бог и започнах нощем да се моля на него.
— Надявам се, че той изобщо не се е появил с договор.
— Точно така. Оказа се, че той е също толкова неефикасен, колкото Бог. Тогава, една нощ ми хрумна, че моите родители със сигурност ще отидат в Ада и ако аз продам душата си на дявола, също ще отида там, право при тях, за цяла вечност. Бях така уплашен от това, че станах от леглото в тъмнината и започнах усърдно да се моля на Бог да ме спаси. Казах Му, че разбирам, че има да отговаря на много молитви, че осъзнавам необходимостта от известно време, докато стигне до моята и че Го моля да ми прости, загдето съм се усъмнил в Него. Предполагам, че съм вдигнал някакъв шум, защото майка ми дойде в моята стая, за да види какво става. Тя беше толкова пияна, както винаги. Когато й казах, не разговарям с Бога, тя рече: „Така ли? Тогава кажи на Бога, че твоят татко е отново навън с някоя курва и Го помоли да направи така, че на този негодник да му окапе кура“.
— Велики Боже! — възкликна Кристин, смеейки се, но беше шокирана.
Чарли знаеше, че тя не е шокирана от думата или от неговото решение да й разкаже тази история. Всъщност Кристин беше шокирана от грубостта, с която майка му бе разкрила отношенията в дома, в който бе израснал.
— Аз бях само десетгодишен, но бях прекарал целия си живот в най-лошата част на града — каза Чарли, — а моите родители никога нямаше да бъдат сбъркани с Ози и Хариет, така че още тогава знаех, за какво говореше тя и мислех, че това е най-забавното нещо, което някога бях чувал. След този случай, всяка нощ, когато казвах своите молитви, рано или късно се сещах, какво майка ми бе поискала от Бога да направи на моя баща и започвах да се смея. Не можех да завърша никоя молитва, без да се засмея. След известно време, аз просто престанах да говоря на Бога и по времето, когато бях вече дванадесет-тринадесетгодишен знаех, че може би нямаше никакъв Бог, нито дявол и че дори да имаше, човек трябва сам да гради щастието си в живота.
Кристин му разказа още за своята майка, за манастира и за работата в Уайн & Дайн. Някои от нейните истории бяха почти толкова тъжни, колкото тези от неговата младост, а други бяха забавни. Всичките разкази обаче бяха от най-очарователните, които бе чувал някога, защото бяха нейни.
От време на време, някой от тях казваше, че трябва малко да поспят. И двамата бяха истински изтощени, но въпреки това продължаваха да говорят на две кафеварки „Санка“. В 1:30 след полунощ, Чарли осъзна, че непреодолимото желание да се опознаят по-добре не беше единствената причина, поради която те не искаха да си легнат. Страхуваха се да спят. Те често поглеждаха през прозореца и Чарли установи, че и двамата очакваха да видят някой бял пикап „Форд“ да влиза в паркинга на мотела.