— Вижте какво — каза накрая той. — Ние не можем да останем будни цяла нощ. Те не могат да ни намерят тук. Няма начин. Нека да си легнем. Нужно е да си отпочинем за това, което ни предстои.
Кристин погледна през прозореца.
— Ако спим на смени, един от нас може винаги да бъде на пост — каза тя.
— Не е необходимо. Няма начин, по който да могат да ни проследят.
— Аз ще поема първата смяна — каза Кристин. — Вие отидете да спите, а аз ще ви събудя, да кажем в… четири и тридесет.
— Не — възрази с въздишка той. — Чувствам се много бодър. Вие спете.
— Ще ме събудите ли в четири и тридесет, за да ви сменя?
— Добре.
Те занесоха чашите от кафето и ги изплакнаха. После те някак си останаха един до друг, целувайки се нежно. Ръцете му се движеха по тялото й и леко я милваха. Чарли беше развълнуван от нейната фигура и от нейната плът. Ако Джоуи не беше в същото помещение, Чарли щеше да се люби с нея и това щеше да бъде най-хубавото нещо, което някой от тях е познавал. Но всичко, което можеха да направят, беше да се притискат един към друг в кухничката, докато накрая безпокойството не надделя над удоволствието. После тя го целуна три пъти, веднъж силно и два пъти леко по ъгълчетата на устата и отиде да си легне.
След като угасиха всички светлини, той седна при масата до прозореца и започна да наблюдава паркинга.
Чарли нямаше намерение да събужда Кристин в четири и тридесет. Половин час, след като тя се присъедини към Джоуи в леглото, когато Чарли беше сигурен, че е заспала, той отиде тихо до другото легло.
Докато чакаше съня да го обори, Чарли си мислеше отново за това, което бе разказал на Кристин за своето детство и за първи път от двадесет и пет години каза една молитва. Както преди, той се молеше за безопасността и избавлението на малко момче, макар че този път молитвата не беше за момчето от Индианаполис, което някога бе той, а за едно момче в Санта Барбара, което случайно беше станало център на омразата на някаква луда старица.
„Не оставяй Грейс Спайви да направи това, Господи. Не я оставяй да убие едно невинно дете от Твое име. Не може да има по-голямо богохулство от това. Ако Ти наистина съществуваш, ако Теб наистина те е грижа, тогава, със сигурност, сега е времето да направиш едно от Твоите чудеса. Изпрати едно ято гарвани да изкълват очите на старицата. Изпрати мощен порой, който да я отнесе. Нещо. Поне сърдечна атака, удар, нещо, което да я спре.“
Докато се слушаше да се моли, Чарли осъзна защо е нарушил мълчанието между Бога и себе си след всичките тези години. Това бе защото за първи път от дълго време, докато бягаше от старицата и нейните фанатици, той се чувстваше като дете, което е неспособно да се справи и се нуждае от помощ.
42.
В съня си, Кайл Барлоу беше убит. Един противник без лице го пронизваше многократно и той знаеше, че умира. Все пак, не го болеше и не го беше страх. Кайл не се отбраняваше. Просто беше се предал. И в това примирение откри най-дълбокото усещане за спокойствие, което някога беше познавал. Макар да беше убит, сънят бе приятен, а не кошмар. Една част от него знаеше, по някакъв начин, че бе убит не целия, а само лошата му част, само старият Кайл, който мразеше света. И след окончателното ликвидиране на тази част, той щеше да бъде като всеки друг. Това беше единственото нещо в живота, което беше искал. Да бъде като всеки друг…
Телефонът иззвъня. Кайл го потърси пипнешком в тъмнината.
— Ало?
— Кайл? — беше Майка Грейс.
— Аз съм — отвърна той, прогонвайки мигновено съня.
— Случиха се много неща — каза тя.
Кайл погледна светещия циферблат на часовника. Беше 4:06 часа сутринта.
— Какво? Какво се е случило? — попита той.
— Ние изгаряме неверниците — каза тайнствено тя.
— Аз исках да бъда там, ако нещо е предстояло да се случи.
— Ние ги изгорихме и посолихме земята, така че те повече не могат да се върнат — каза тя с повишаващ се глас.
— Ти ми обеща. Аз исках да бъда там.