Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие
Романът се посвещава на Брат и Фриц.
В памет на Кетрин Дж. Райт от Оуего, Ню Йорк
и Рода Снедъкор от Далас, Тексас
Още веднъж изказваме благодарността си към Нанси Йоуст и Марджъри Бреймън
Книга първа
Преди дванадесет години:
Темара
Майката отново крещеше и бъхтеше с юмруци заключената врата на Темара. Тя често викаше, обикновено на Темара, но когато беше пияна, крещеше и на бащата на Тем; в характера му имаше непредсказуема склонност към насилие, която Темара отдавна се бе научила да избягва. Тя предполагаше, че майка й прекалява с алкохола, за да може да понася баща й — истински тиран и побойник; Тем също пиеше, създавайки си по-нормална действителност, затова разбираше колко е привлекателно човек да се натряска. Това обаче в никакъв случай не правеше положението й по-леко, когато след поредното пиянство намираше майка си в безсъзнание, просната на пода в кухнята.
Напоследък нещата се бяха влошили още повече. Два уикенда поред майка й се отдаваше на страшни запои, а в отговор баща й се носеше като буреносен облак из къщи, докато една вечер изпочупи почти всичко в трапезарията.
— Добре, вече ще сложа край на това — тя отново дръпна от цигарата и издуха дима към вратата. Майка й, за миг успокоена от тези думи, се оттегли някъде, по всяка вероятност за ново питие. Тем седна на леглото си, опитвайки се да събере сили за предстоящата битка, която наричаше „стандартната среднощна война в петък“. Родителите й не искаха тя да излиза, но Темара вече беше на осемнайсет, имаше определени права и те го знаеха. Все пак се налагаше да ги убеждава, преминавайки с щурм през цял водопад от въпроси, аргументи, понякога дори и сълзи. О, Божичко, толкова трудно се живееше в тази къща. Мечтаеше за свое собствено жилище.
А това я караше да изпада в депресия, защото й напомняше за нещо много важно: липсваха й пари. В училище я скъсаха на изпитите по математика и география; родителите й все още не знаеха за това, но скоро щяха да научат. Може би тогава щяха да й позволят да си намери работа. Те отчаяно се бяха впили в старата мечта, че Темара трябва да завърши колеж — самата тя се бе отказала доста отдавна от подобни блянове; същото се бе случило и с мечтата й да остане завинаги при първия мъж, когото наистина бе обичала. Животът й неочаквано бе поел в друга посока и Тем веднага откри, че й допада въобще да не знае какво ще се случи в следващия момент. Тя обичаше да пикае на вятъра, както правеха мъжете — така разбираше в каква посока духа и не даваше пет пари кого или какво щеше да намокри.
Темара пое дълбоко дъх, напъха последните банкноти, с които разполагаше, в джобовете на панталоните си и отключи вратата на стаята си. Грабна палтото си от заешка кожа. Нямаше как да не постъпи така. Наближаваше буря. По радиото съобщиха, че тази вечер леденият вятър ще смъкне температурата до нула градуса в околностите на Тахо. Наистина трябваше да облече другото яке с дебела пухкава подплата; така щеше да й бъде по-топло. Но не и тази вечер. Не, тази вечер се нуждаеше от нещо по-специално. Тази вечер искаше да бъде в любимото си палто… Темара го облече и се усмихна, готова да посрещне всичко, което можеше да й предложи вечерта, след това слезе по стълбите. Предстоеше й да разговаря с родителите си.
Тя караше бавно стария пикап по улица „Пайниър Трейл“ към ресторанта „При Мани“. След малко спря точно пред входната му врата. В ума й все още се въртяха сцените от свадата тази вечер. Независимо от това колко мила се опитваше да бъде и колко усилия полагаше да го постигне, те ненавиждаха всичко у нея. Искаха от нея завинаги да остане тяхното мило малко момиченце — а Тем отдавна вече не беше такава. Ненавиждаха външния й вид, дрехите, които обличаше, това „мише“ палто. Мразеха становищата, които Тем защитаваше. Ненавиждаха всичко, каквото казваше, опитваха се да заглушат думите й, страхуваха се да я слушат, плашеха се от онова, което биха могли да чуят. Тя не можеше да продължава живота си по този начин!
„Отърси се от тази атмосфера — каза си тя. — Не им позволявай да те съсипят изцяло.“ Отново опита стария си трик: представи си как вечерта протича в спокоен разговор между нея и родителите й; така всичко завършваше по-добре, нормално и цивилизовано. Тя като всички останали момичета просто излизаше за няколко часа да се повесели. Но тази вечер трикът отказа да действа. Думите им я бяха уязвили. Гневът им я бе наранил. Темара остана в пикапа, позволявайки на яростта си да избухне и гърми няколко минути; най-сетне започна да чувства как мразовитата зима пропълзява вътре в колата при нея. Влезе в ресторанта, без да се оглежда, седна на бара и си поръча джин, за да се разведри. Те дори не си направиха труда да проверят фалшивата й лична карта. Беше излязла от къщи малко по-рано от обикновено. Интересното започваше по-късно; междувременно Тем възнамеряваше да убие около час, седейки в тъмния ъгъл — само тя, в компанията на господин Алкохол.