— Да извикаме колкото ни глас държи „Добре дошли“ на страхотната флотилия от извънгабаритни камиони! — Нина, Пол и Боби тъкмо се промъкваха към свободния край на избеляла сивкава пейка, който се намираше почти над тях. Пистата от гола земя, която се намираше зад оградата, възпираща тълпата, беше блокирана от три високи шест фута масивни прегради, плътно натъпкани с пясък. Те бяха разположени на равни разстояния една от друга и създаваха три внушителни, труднопреодолими препятствия пред извънгабаритните камиони. Вглеждайки се по-внимателно, Пол съзря, че между всяка двойка препятствия бяха вкарани по два стари автомобила, които бездруго сякаш се молеха някой да сложи край на съществуването им.
Осем огромни камиона се появиха на пистата с включени двигатели, така че тълпата можеше да ги разгледа добре. Съседката на Пол отдясно, млада майка с бебешка количка, напъха тапи в ушите на децата си, след това и в собствените си уши, надявайки се да смекчи оглушителния шум на машините и рева на възбудената човешка тълпа. Бедрото й се притисна топло до крака на Пол, който седеше от дясната й страна. Тази жена можеше да бъде съвършената мадона на това родео, помисли си той. Тя имаше дълга, рядка черна коса, издължено лице и дълъг нос, издигащ се над чувствени устни, които премятаха дъвка. От ушите й висяха обици във формата на мънички бирени бутилки, а късата, плътно прилепнала по тялото й фланелка разкриваше изпъкналия й пъп. Нина, която размазваше предпазен лосион върху красивия си нос, се бе притиснала от лявата му страна; Пол усещаше мекотата на гърдите й върху лакътя си. До нея Боб методично белеше боята от металната подпора, поддържаща редицата от евтини седалки под тях.
— Боби, престани — направи му забележка Нина, ала в думите й липсваше настойчивост. Хлапето не й обърна никакво внимание.
Камионите се виждаха добре от местата им. В основата на колосалните машини беше рамката от гигантски тракторни гуми, плюс мощният двигател. Всяка една от тях беше боядисана в ярки цветове, а шофьорът изглеждаше незначителен като евтина пластмасова играчка. Той беше кацнал в кабината, издигаща се на десет фута височина от гумите, задачата му беше да форсира двигателя с крак като каубой, забиващ шпори в тялото на коня си.
Един след друг камионите се представиха пред публиката. Пръв изрева двигателят на един великан с марка „Скуанто“.
— „Шевролет 93“, дами и господа. Моторът му е 486 кубически инча. Представянето му днес е спонсорирано от фирмата „Харли-Дейвидсън“. Пазете се, дами и господа, този исполин се появява на бойната пътека днес! — След това излязоха останалите съперници за приза: „Светкавица“, „Снарядът на Уобаш“, „Планината“, „Отвратителното куче“, „Злобата“ и накрая, ала съвсем не и последен по значение се появи настоящият шампион — „Копитото на Сатаната“. Кабината му беше зелена, стара и приличаше на фургон, произведен от фирмата „Форд“ през 1949 година. След миг камионът блесна с червените си фарове. Прозорците на кабината бяха толкова малки, че Пол дори не успя да зърне шофьора. Детективът отново погледна програмата си.
„Копитото на Сатаната“ — това беше жребецът на Ралф Кетрик.
— За да избегнем всякаква опасност, грозяща феновете на това състезание, окупирали трибуните, ние вече разполагаме с нова система. Чрез нея сме в състояние чрез дистанционно управление да спрем всеки камион по пистата от коментаторската кабина — обяви високоговорителят, който едва се чуваше сред оглушителния шум на машините. — А днес имаме нещо наистина специално за младите. Можете да спечелите разходка в кабината на „Копитото на Сатаната“, като се запишете в бирената шатра, издигаща се до голямата надута бутилка от „Кока-Кола“. Нека всички деца да помолят бащите си да ги запишат — след тези думи веднага се понесе оглушителен крясък. Всички деца, стиснали сладолед в ръце, веднага запищяха, че искат тази страхотна разходка.
Боб се наведе към Нина и попита:
— Мога ли и аз… хмм… да се запиша, мамо?
Тя кимна с глава.
— По-късно.
Един всъдеход с пет дебели гуми с дълбоки грайфери се появи на пистата, а камионите се върнаха назад към стартовата линия. Всъдеходът се завъртя, изхвърляйки пламъци. Той буквално влуди публиката, която започна да тропа с крака и да дюдюка, без да снема очи от него.
— Всички ние тук сме патриоти и се гордеем от факта, че сме американци и присъстваме на това велико събитие. Затова, моля, всички да се изправят. — Тълпата, малко изненадана от промяната в ритъма, послушно се смълча. Всички останаха прави, докато звучеше не особено качественият запис на националния химн; дори исполинските камиони притихнаха с уважение в специално ограденото за тях пространство, потънало в прах.