— Ще започнем със самостоятелно преминаване по трасето на всеки един от участниците; по този начин ще определим двойките състезатели, които ще се борят един срещу друг в преки двубои по трасето — обяви невидимият говорител, започвайки непосредствено след края на химна.
„Отвратителното куче“ премина пръв по пистата, двигателят на камиона ревна оглушително, корпусът се поклати напред и ауспухът изхвърли облаци дим, както машината на Лудия Макс. Огромните гуми го подхвърлиха шест фута високо във въздуха, когато камионът се сблъска с препятствията, след това се приземи отново върху тях, сякаш беше изсипал цял товар от рециклирани ламаринени кутии върху купчината от старите коли между препятствията. Пол чу как покривите на автомобилите пращят под гумите на камиона.
— Шест секунди и дванадесет стотни. Началото никак не е лошо — отбеляза говорителят, ала по гласа му личеше, че не е особено впечатлен.
След това дойде ред на „Светкавица“. Кабината беше отворена и Пол видя мъничкия шофьор, който неистово притискаше тяло към волана, стремейки се да задържи машината изправена, преди да преодолее препятствията.
— Той управлява най-тежката машина и във ваша чест ще сътвори истинско зрелище. — Шофьорът се поколеба пред първото препятствие, ала продължи борбата си с него, достигайки отново пистата малко по-бавно от „Отвратителното куче“.
— Ще заложа на „Злобата“ — извика Боб. — Грайферите му са огромни.
— „Отвратителното куче“ — изкрещя му Нина в отговор. — Никой няма да надмине рекорда му.
— „Копитото на Сатаната“ — намеси се Пол, опитвайки се да покаже повече ентусиазъм, отколкото всъщност чувстваше. Боб се наведе да каже нещо и изсипа сладоледа си в скута на Пол. Това накара Пол да подскочи от мястото си, изричайки неприлична ругатня, а по ципа на панталона му протекоха късчета от сладоледа.
Нина се засмя и отново обърна глава към камионите. Боб възкликна:
— Ох! — Пол се изчисти и отново седна на мястото си. Мадоната го възнагради с презрителна усмивка и запали цигара „Марлборо“, за да даде своя ароматен принос към миризмата на прах и бензин. Започна да ръми топъл, слаб дъждец. Пол, изглежда, беше единственият човек на арената без шапка.
„Злобата“ от град Топека измина трасето за пет секунди и пет десети.
— Джип, производство 1988 година, двигателят е 484 кубически инча — обяви невидимият глас, докато гигантският камион гърмеше по трасето. Бам! Бам! Бам! Едва се сдържаше да не полети.
— Тук няма място за новаци със слаби нерви. Този звяр е управляван от Лони Пей „Тежкия случай“. Дами и господа, нека го чуем.
На стартовата линия застана „Копитото на Сатаната“. Призрачно червените му фарове блестяха като очи на луд.
— Шампионът за пет поредни години. Мощни аплодисменти за Ралф Кетрик, шофьора на Сатаната! Демона, който вече хвърля огнена пара от утробата си!
— Трябва да отида до тоалетната — каза Боб.
— Пол, ще го заведеш ли? — попита Нина, без да откъсва очи от „Копитото на Сатаната“, който изхвърляше облаци дим.
— Но аз искам да видя точно този опит — възрази Пол. Значи хлапето беше пропътувало цялото разстояние до Монтерей съвсем само, а сега някой трябваше да го придружава до тоалетната?
Боб изчезна по пътеката между секторите.
— Побързай, Пол — подкани го Нина. Мърморейки, Пол отново стана и се отправи с група мъже, нахлупили каубойски шапки, към павилионите. Боб не се виждаше никъде.
Когато се върнаха, „Копитото на Сатаната“ вече беше минал по трасето.
— Божичко, какво напрежение! — възкликна Нина. — Той се блъсна в оградата и си помислихме, че всичко е свършило.
— Прекрасно — поднесе коментара си Пол.
— Защо се забавихте толкова много? — попита Нина.
— Синът ти настоя да чакаме на опашката хей там. Искаше да се запише за онази разходка в кабината на „Копитото на Сатаната“. Казвах му, че е безнадеждно, но той… — обясни Пол.
— Децата не познават думата „безнадеждно“.
Говорителят започна да крещи, прекъсвайки всички разговори.
— Ако състезанието не ви харесва, какво ще изкрещите?
— СЛА-БА-ЦИ! СЛА-БА-ЦИ! СЛА-БА-ЦИ! — ревна тълпата.
— Ако в него няма екшън и напрежение, какво ще изкрещите?
— ИСКАМЕ ВЪЗДУХ! ИСКАМЕ ВЪЗДУХ!
— Да! — изпищя пронизително говорителят. — Вие искате от тях да бъдат направо луди, нали?
— ЛУ-ДИ! ЛУ-ДИ!
Докато гигантските камиони почиваха за следващия кръг на състезанието, няколко местни пикапа връхлетяха с огромна скорост на пистата.