— „Старата синя птица“ вече трябва да се нарича „Старата контузена бракма“, толкова е очукана. — „Старата синя птица“ се спусна по първата преграда, приземи се отново на пистата, издавайки оглушителен скърцащ звук, след което престана да се движи — „Старата синя птица“ си счупи предната ос — обяви говорителят. — От високоговорителите зазвуча траурен марш, докато два трактора измъкваха пикапа от трасето. — Ако забележите шофьора й някъде край пътя с вдигнат палец, моля ви, вземете го на стоп — продължи коментаторът.
— Зависи от това кой пръст на ръката си е вдигнал — добави Пол, опитвайки се още веднъж да реагира в духа, владеещ повечето зрители на състезанието.
— ИСКАМЕ ВЪЗДУХ! — Появиха се още извънгабаритни камиони. Една „Тойота“ с дълга каросерия пое разярено, агресивно поглъщайки метрите от пистата, ала някъде по средата спря. Докато шофьорът с отчаяни усилия се опитваше отново да запали двигателя, коментаторът подхвърли:
— Изглежда, горивото, използвано от този господин, е некачествено.
— СЛА-БАК! СЛА-БАК!
— Какво още ще кажете, граждани на Рино! Покажете им какво искате!
— ИСКАМЕ ВЪЗДУХ!
Ситният, ръмящ дъжд престана, въздухът стана топъл и потискащ. Малък жълт пикап „Мицубиши“ се отклони колебливо към пистата.
— Дами и господа, ето че се появи Дядо! Нека му подскажем какво да направи. Напред, Дядо! Напред!
— НАПРЕД, ДЯДО, НАПРЕД! — закрещяха Нина и Боб с тълпата. Нина отпи вода от бутилката, която си бе купила, и изтри уста с опакото на ръката си. Беше завързала косата си на конска опашка и изглеждаше петнадесет години по-млада. Пол съжаляваше, че бе облякъл фланелка за голф, която го караше да се чувства като Франк Синатра, паднал в яма с вряла вода.
— О, той е излязъл просто да се поразходи с колата си в неделя, вижте го!
Антракт. Появиха се полицаи, мобилизирани от Рино, облечени в униформи, с палки и револвери, увиснали в кобури на коланите. Те наблюдаваха как тълпата се спуска по пътеките между отделните сектори; хората искаха да си купят бира и царевична питка с пикантна плънка или имаха намерение да използват зловонните тоалетни.
— Къде е Боби? — попита Нина. — Сигурно отново му се е наложило да отиде до тоалетната. Пол?
— О, не. Няма отново да се блъскам сред тази навалица — измърмори Пол. Ала тя неумолимо го тласна напред. — Добре де — добави той и започна да си пробива път напред. Същевременно си мислеше, че наистина би желал да научи Боб на едно-две неща — като например как човек трябва да уважава и да се подчинява на по-възрастните. Когато състезанието отново започна, Пол пое към мястото си. Тъкмо щеше да съобщи на Нина, че Боб, изглежда, е изчезнал завинаги, ала хлапето се бе разположило до нея и поглъщаше втори сладолед.
Огромните камиони се подредиха по двойки, готови за старт. „Злобата“ щеше да кара сам по трасето, защото „Планината“ въобще не се появи.
— Предполагам, че шофьорската кабина на „Планината“ е изгърмяла.
— СЛА-БАК! СЛА-БАК!
Пол разтри слепоочията си, усещайки как главата му гърми от болка. Момичето от дясната му страна повдигна фланелката си и започна невъзмутимо да кърми своето бебе. Тя измери детектива с кос поглед, с който му предаде без никакво съмнение следната мисъл: „Така е, брат.“ Пол отклони поглед встрани. Бебета, памперси, повръщане, безразборно хранене… Нина сигурно не мисли да има второ дете…
— „Копитото на Сатаната“ изпадна в беда. Драги зрители, тъкмо в тази секунда монтират нова маслена помпа!
— САТАНА! САТАНА! — Конвулсивно свити, подути от бира лица, трибуните се тресат от тропането на хиляди крака… Сигурно преди години на рок концертите е било съвсем същото, но тогава Пол нямаше нищо против. Изглежда, беше изгубил способността си да изпада в плен на масовата истерия, но Нина крещеше, бе вдигнала показалци до главата си, които стърчаха като рога. Тя беше далеч, далеч от него.
Пол забеляза, че лицата на тълпата са сгърчени в същия възбуден израз, както лицата на блестящия елит във Визбаден. Докато се стремеше да разгледа тази мисъл от всички страни, чувството му за реалност изведнъж му измени. Виковете затихнаха, потънали в метафизическа далечина, умът му се унесе другаде.
„Странна двойка — помисли си той. — Бах и извънгабаритни камиони.“ Нима наистина беше вярно, че всичките развлечения на хората са просто пресъздаване на сексуален акт? Непреодолимата сила на фугите на Бах, изсвирени на огромен орган, систематично рушаха чрез звуци защитните механизми у слушателите, възбуждаха ги, тласкаха ги към кулминация, после развръзка, цигара след концерта… хм.
А сега пред очите му, в прахта, шофьорите на огромните машини издълбаваха бразди в земята, едва успявайки да държат под контрол двигателите, а хората крещяха ли, крещяха.