Самият той, чиято професия бе да слухти и души наоколо… Тери Ландън, маниакално съсредоточила едновременно любовта и омразата си върху един обект в продължение на толкова много години… Те двамата бяха просто символични същества още от времето, когато са смучели палците си, лежейки в бебешките колички. Предметите, които притежаваха, бяха фетиши, стремежите им бяха изпълнени със суета, претенциите им изглеждаха смехотворни. Една много важна мисъл проблесна в съзнанието на Пол.
Нима Създателят се беше усмихнал, защото желаеше да види резултата от Своята работа?
Усещанията му за реалност отново се притъпиха и смениха своя фокус. Пол пак плъзна поглед към състезанието и забрави онова, за което си бе помислил.
Ревейки заплашително с двигатели, „Злобата“ и „Копитото на Сатаната“ спряха един до друг, готови за последното състезание.
— Хайде сега да чуя как крещите в подкрепа на своя любимец! — изкрещя коментаторът, изпаднал в истински делириум… Тълпата му отвърна с гръмовен, оглушителен вик. Двата камиона буквално прелетяха над първите две препятствия. „Копитото на Сатаната“ се справи толкова бързо с второто, че при приземяването си отскочи и се блъсна в оградата. Огромната машина се наклони наляво, гумите от дясната му страна се отлепиха от земята. Останали без дъх, хората наблюдаваха как исполинският камион се заклати, разтресе се, за миг всички помислиха, че ще се преобърне, но той стъпи тежко на трасето, изправяйки се почти отвесно при финалната права.
— Отново спечели „Копитото на Сатаната“! Буквално с един нокът преднина! — изрева коментаторът.
— Не, Боби, не можеш да отидеш там — обърна се Нина към сина си след десет минути, когато тримата стояха на прашното трасе.
Ралф Кетрик стоеше до „Копитото на Сатаната“, висок почти колкото гумите на камиона, играеше си със заешката лапа, увиснала от колана му, и разговаряше с механика, който бе коленичил под машината и очевидно търсеше нещо.
— Хей! Малко приятелче, какво ще кажеш — хареса ли ти как старият Сатана помете противниците си на състезанието днес? — попита той Боби. Здрависа се с Пол и Нина, после добави: — Вие бяхте дамата с яката от изкуствена кожа от норка, нали? Радвам се, че можахте да дойдете — късо подстриганата му светла коса, влажна от пот под предпазния шлем, наистина бе руса, а не бяла като на албинос, каквато беше на баща му. Ралф беше облечен в мръсен комбинезон, осигуряващ защита в случай на пожар. Тази дреха подчертаваше късото му, набито тяло и широката, нищо неозначаваща усмивка на шофьора.
— Беше страхотно — възкликна Боби. — Кой спечели конкурса?
— Имаш предвид конкурса за това кой ще се повози в шофьорската кабина? Сега проверяваме двигателя, а после някакво хлапе от Елкоу ще седне на седалката до мен и ще ни заснемат заедно. Какво става при теб, Пийт?
Механикът се обади отнякъде много далеч под камиона.
— Използвал си половин галон масло при последния тур на състезанието. Сега доливам колкото е необходимо.
— Добре. Изтекло е малко масло, а това не е нещо, за което трябва да се тревожим — заяви Кетрик.
Механикът се изправи, подпря юмруци на кръста си и се протегна.
— Готово. Наеми някого да завари маслената ти помпа, преди отново да участваш в друго състезание.
— Благодаря, приятел — каза му Кетрик. — И така, малко приятелче, искаш ли да се покатериш в кабината?
— Не днес, благодаря — отговори бързо Нина.
— Аз попитах малкото приятелче — заяви Кетрик. Той вече не изглеждаше така дружелюбен.
— Питах се дали бихме могли да ви зададем няколко въпроса за Тери Ландън — намеси се Пол.
— О, да. Ето коя сте вие. Почти бях забравил. Адвокатката на онзи тип, дето ликвидира Тери. Наистина ли ще приемете да представяте онзи човек на съдебен процес? И аз ще трябва да се явявам в съда?
— Аз вярвам, че клиентът ми е невинен — каза Нина.
— Е, не бихте могли да използвате мен, за да го докажете. Спял съм дълбоко, когато баща ми погледнал през прозореца и видял онзи човек да бяга от къщата на съседката.
— Не ви ли събудиха изстрелите?
— Не съм чул нищо. Баща ми хърка толкова силно, че си слагам възглавница върху главата. Освен това спя непробудно, сънят ми е тежък.
— Чудех се защо баща ви не е извикал полицията, след като е чул изстрелите и е видял, че някой бяга от онази къща — изрече замислено Пол.
— Вероятно си е помислил, че Тери е имала късен посетител и го е прогонила с два изстрела във въздуха от собствеността си — заяви Кетрик. — Разбирате ли, той не искаше да се бърка в нейните работи. Двамата не се разбираха добре.