— Баща ви спомена, че вие сте изпълнявали дребни поръчки за нея.
— Да, откакто навърших петнадесет години, та чак досега. Бях момче за всичко. Трябваше да печеля пари, докато не започнах да карам камиони, а това стана, когато навърших осемнадесет.
— Сприятелихте ли се с Тери? — попита Нина. Боби беше от другата страна на огромния камион и изглежда се катереше по стълбичката към кабината. — Боби, махни се оттам! — добави остро тя. Пол също мина от другата страна, за да хване момчето. Той виждаше и чуваше Кетрик без никакво затруднение изпод металните подпори.
Кетрик кимна с глава.
— Тя разговаряше с мен — отвърна той. — Беше самотна, нямаше никакви приятели. Разказваше ми интересни истории, учеше ме на разни неща.
— Какви неща?
— Ами най-различни — отговори той неопределено. — Каза, че някой ден ще направи филм за мен. Обясни ми, че се интересува от това дали се чувствам добре. Обаче баща ми настояваше да се държа настрана от нея. Тя го плашеше, но понякога беше мила с мен.
— Тери имаше пушка, нали?
— Стара ловна пушка марка „Ремингтън“ — потвърди Кетрик.
— Къде я съхраняваше?
— Не зная. Някъде из къщи. Ала веднъж я размаха срещу баща ми и го изплаши до смърт.
— Кога я видяхте за последен път?
— Около седмица, преди да я убият. Отбих се до тях и изметох игличките от покрива на къщата й. Ала всъщност не сме разговаряли.
— Казвала ли ви е някога, че се страхува от някого? Изглеждала ли е нервна напоследък?
— Сигурно не сте я познавали много добре. Не бе в стила й да проявява нервност. Тя побесняваше, след това ставаше спокойна.
— Споменавала ли е някога Дорийн Бенитес? Или Дорийн Ордуей? Или Джес Суийт, Джонатан Суийт, Майкъл Ордуей?
— Не, никога не съм чувал тези имена.
— Ами Кърт Скот? Говорила ли е тя за него?
— Почакайте малко, нека първо помисля. Името ми звучи познато. Точно така! Нейният бивш съпруг.
— Какво точно казваше за него тя? — попита Нина.
— Нищо добро. Нищо, което би могло да ви помогне по случая. Кърт Скот е вашият клиент, нали? Веднъж ми каза, че го търси. После добави, че когато го намери, ще го окачи на някое дърво с главата надолу и ще го пребие с бухалка — Кетрик се усмихна широко, очаквайки следващия въпрос.
— Тери каза ли защо иска да постъпи така? — поинтересува се Нина.
— Не. Но облиза устни, като че причината за това бе нещо, свързано със секса.
— Тя беше ли ви приятелка? — попита го Пол иззад камиона. Кетрик изведнъж се разсмя.
— Тери беше възрастна дама, човече! — възкликна той. — Казваше ми, че според нея сексът бил нещо отвратително. Предполагам, че е била хммм… различна.
— В какъв смисъл различна?
— Както казах, аз я смятах за приятел, човече. Искам да кажа, не се ровете в тайните на жената — усмивката остана непроменена, искрените му сини очи не трепнаха.
— И така — какво правехте в къщата й, в деня, когато аз се отбих там? — попита Нина.
— А? — сега Пол се бе изправил и виждаше лицето на Ралф. „Маска“ — реши детективът. Всичката любезност и желание за сътрудничество бяха просто параван, прикритие. Какво криеше шофьорът?
— Вие казахте на Тери: „Ти обеща“. Какво ви беше обещала тя?
— О, да. Забравил съм — това беше очевидна, самодоволна и нагла лъжа. Пол вече бе решил да съсредоточи усилията си и върху Ралф, проучвайки живота му в подробности.
Боб се обади от другата страна на камиона:
— Не виждам причина защо да не поседя малко на седалката, мамо. Моля те, само минутка.
Нина го прекъсна:
— Замълчи, Боби. Вече казах „не“.
— Както споменах, нямам нищо против — нека се качи. Ще поседи минутка на седалката заедно с мен — намеси се Кетрик. Той бързо се изкачи до шофьорската кабина, потупа облицованото с вата табло, наведе се и протегна ръка: — Хайде, тръгваме.
Боб посегна да хване ръката на шофьора, Пол понечи да го спре, ала Нина се оказа по-бърза. Тя сграбчи здраво рамото на сина си и заяви:
— Не. Няма да тръгне с вас. Ала ви благодаря за предложението.
— Разглезена, ленива адвокатка — изрече тихо Ралф и този път в гласа му без никакво съмнение прозвучаха грозни нотки. Той запали двигателя така рязко, че всички отскочиха встрани, подгонени от облака изгорели газове.
— Слабаци! — изкрещя той, избухвайки в див смях, след това подкара грамадния като планина камион по трасето.
— Божичко, мамо — прошепна Боби и изтупа прахта от панталоните си. — Сигурно никога повече няма да имам подобна възможност.
Наблюдавайки как Ралф Кетрик, седнал пред волана без шлем, се движи по празната писта и се накланя на всички посоки, Пол каза на Нина: