— Това е един страхотно весел човек. Хайде да се махнем от трасето, преди да ни е сплескал върху прахта.
24.
Връщането от Рино към Тахо им отне повече време от обикновено, защото беше събота вечер и множество хора, решили да похарчат пари в казината и да се повеселят, бяха поели към града, разположен на езерото. Вечеряха и когато оставиха Боби при Андреа, вече минаваше девет часът, макар че светлината на дългия ден все още не се стопяваше. Нина отключи празната сграда, където се намираше кантората й, влезе в кабинета си и сложи кафе в машината, а Пол намери дистанционното управление на видеото, размести мебелите в залата за разговори с клиентите и я превърна в малък кинотеатър за двама. Той не си направи труда да спусне щорите, затова фаровете на преминаващите коли прелитаха от време на време през стаята.
Първо гледаха видеоматериала за ареста на Скот. Нямаше звук, само датите и времето, когато бяха записани събитията, проблясваха на екрана. Камерата, монтирана в полицейската кола, се движеше зад автомобила, който Кърт бе наел. Виждаше се как колата му намалява скоростта си и отбива от пътя, след това се показа полицаят Джойс, който приближи и след минута направи знак на Кърт да излезе навън. Полицаят притисна Кърт към колата и застанал зад гърба му, го претърси за скрито оръжие. Лицето на Кърт бе обърнато към камерата — беше ясно, че той приказва нещо.
— От ръката на Кърт капе кръв — отбеляза Пол. — Той тъкмо е напуснал мястото, където е имало стрелба. Разбирам защо са го арестували. Затворът е бил най-доброто място за него. А защо няма запис на звука?
— Не са направили — полицаят, извършил ареста, заяви, че оборудването било ново и той не бил добре запознат с него. Сигурно е натиснал някое копче, което не е трябвало, или пък камерата не е функционирала както трябва. Както и да е, мнението ми е различно от твоето. Те не са имали никакви доказателства срещу Кърт. Разполагали са само с видеоматериал, показващ ареста на един ранен човек. Всичко останало е въпрос на различни интерпретации.
— Освен това разполагаме със свидетелските показания на полицая, извършил ареста. — Пол започна да чете от полицейския доклад: „Аз го попитах: «Какво е това?». Заподозреният отговори, че е кръв. След това попитах дали заподозреният е ранен и той кимна утвърдително с глава. След това попитах дали заподозреният е участвал в някакво сбиване. Заподозреният отговори, че тя е била застреляна.“
— Кърт твърди категорично, че Тери е стреляла срещу него и той е излязъл тичешком през вратата след първия изстрел. Затова не е казал нещо друго на полицая — изтъкна Нина. — Полицаят или лъже, или има някаква грешка. Аз вярвам на Кърт.
— Може би. Ще проверя как стои въпросът с офицер Джойс. Той е новак в полицията, бил е объркан и може би не е чул добре. За нещастие показанията му вече са записани и той ще потвърди, че Кърт е казал именно така, както е вече отразено. Ако съм на твое място, не бих пил толкова кафе по това време на нощта.
— Това никак не ми пречи.
— Аз просто ще изпия чаша вода от чешмата — обяви Пол. — И така — каква ще бъде следващата ни стъпка?
— Ще гледаме художествения филм „Къде е Темара Суийт?“ — Нина вече зареждаше касетата във видеото. Тя седна до Пол на един стол с твърда, права облегалка и той обви с ръка раменете й. Пол угаси светлината и измърмори:
— Нищо не може да се сравни с тиха нощ у дома, когато човек гледа телевизия.
Нина натисна копчето „старт“.
Тъмен път, мокър от дъжда. Един пикап се плъзва по паважа, фаровете му се отразяват от пътната настилка, след това товарният автомобил завива наляво и се движи известно време. Камерата заснема обстановката, следейки погледа на шофьора. Виждат се неравности по пътя, фаровете се отклоняват напред-назад, сякаш наблюдавани през очите на пиян човек; песен в стил „кънтри“ се носи скръбно от касетофона в колата. Тя поема по тясно шосе, около което се издигат хижи, след това отбива по черен, осеян с ями път, следва внезапен завой на пресечка с широка магистрала в планината. Жълтата кола осветява дървета, от чиито клони се изцеждат капки вода… Върху тази сцена се появява надписът:
и лентата продължава да се върти…
— Чух подхлъзване на гуми по паважа и погледнах през прозореца. Темара зави наляво и изчезна. — Някакъв барман постави шумно халба с бира на тезгяха, разливайки малко от пивото върху дървената повърхност. Зад него блестяха бутилки с разноцветни питиета върху лавици от стъкло, които се оглеждаха в огледало, заело цялата стена. Малки очички надничаха от широкото, дружелюбно лице на бармана. — Познах я, защото майка й идваше непрекъснато тук. Тем беше леко пийнала, съвсем не изглеждаше пияна — в онова състояние, когато човек буквално е гипсиран, ако разбирате какво искам да кажа. Добре си спомням тази нощ — по-късно ченгетата дойдоха и ме арестуваха, защото бях сервирал алкохол на непълнолетни.