— Преди да навърши осемнадесет години, след училище Тем отиваше в двора и с часове скачаше на батута. Никога не се нараняваше, макар че беше много смела. Сама бе ушила част от дрехите си. Все още спеше със старата си кукла Мелиса… всяка нощ. Беше нормално, щастливо малко момиче… — каза бащата на Тем.
На една лавица в празната спалня беше поставена кукла с блестящи кестеняви коси и розови бузи. Бащата на Тем протегна ръка към куклата и я сложи в скута си. После на екрана се появиха стари фотографии на семейство Суийт, Темара като малко момиче в Дисниленд, което се усмихваше срещу камерата, с мускетарска шапка на главата. Някои от млечните й зъби липсваха, а постоянните все още не бяха пораснали…
Лицето на малкото момиче се превърна в образ на девойка от гимназията — корените на косата й бяха тъмни, а самата коса — изрусена, сресана на бретон по средата. Лицето беше навъсено, клепачите й бяха гримирани с очна линия и туш за мигли. Гласът на полицая Чени изрече:
— Тя се появяваше из всички заведения в този район.
— Тя се отнасяше жестоко с Майкъл — заговори Дорийн, докато камерата все още бе фокусирана върху лицето на Темара. — Той е чувствителен човек. Родителите му го доведоха в Тахо от Англия и му беше трудно да привикне в училище. Наистина я обичаше, а тя го нарани така дълбоко.
— Смешно как се развива човешкият живот. Дорийн и аз отидохме в един и същи колеж — Ю Ес Дейвис. Там се сгодихме. Имаме две малки момиченца, близначки, така има с какво да се занимаваме… — разказваше Майкъл Ордуей. — Бащата на Тем беше болен, той непрекъснато се тревожеше. Две години беше безработен и през цялото време се караше с нея. Той я накара да напусне дома си. Веднъж самата тя ми каза, че я наранил. Показа ми и белега от раната. Разбира се, майка й също има вина. Тя бе истински шампион във всяко отношение — явяваше се навреме на всяка среща, правеше всичко по-бързо и по-добре от останалите, беше направо луда да оказва контрол върху някого, освен това изпиваше тайно огромни количества алкохол. Тя буквално подлудяваше Тем. Тем трябваше да изкарва винаги отлични оценки. Тем трябваше да отиде в колеж, да контролира теглото си… Смятам, че Тем избяга с мъжа, с когото се срещаше. Родителите й не я обичаха. Те смятаха, че Темара е тяхна собственост.
Несръчно заснет домашен видеоклип; всичко в него изглежда малко синкаво. Началният кадър показва дълга тава, поставена върху неприлично големи купчини с подаръци под коледната елха. След това в преден план излизат отделните пакети, украсени с панделки — листа, обсипани със златни пръски, плодове, украсени със златни петна, златни шейнички, покрити с разноцветна хартия — от свети Никола, за Исус Христос. Изтекоха няколко отегчителни минути, през които подаръците без никаква редакторска намеса изпълваха екрана, най-сетне Темара Суийт се появи край елхата, облечена в сини панталони от кадифе и жилетка без ръкави, също от кадифе. Безупречно подстриганата коса се спускаше красиво върху раменете й. Тя беше около шестнадесетгодишна. Момичето отвори един подарък — кънки за фигурно пързаляне и гордо ги вдигна пред камерата.
— Благодаря, мамо и татко — изрече Темара с висок, тръпнещ глас. — Обичам ви до смърт!
Камерата последва Джесика Суийт в помещение, което по всяка вероятност беше спалнята на Темара — проследи стените: от куклата върху разхвърляното легло до ярките афиши на различни рок групи, свирещи в стил „Пънк“.
— Наистина намерих марихуана тук, в бюрото й — каза Джесика Суийт и зарови пръсти в едно чекмедже. — Казах на полицаите, ала ми се стори, че тях не ги беше грижа за това. Винаги съм се питала дали пуши тази отрова в пикапа. Ако се добави онова, което е изпивала… Излязла е от колата — може би са я блъснали на шосето. Шофьорът е взел… тялото й и го е изхвърлил някъде. А може би се е препънала в тъмното и е паднала в някоя канавка. Там е истинска пустош. Може би никой не е намерил мястото, където е паднала.
Сержант Чени се появи на екрана, задълбочил се в някаква папка.
— Случаят остава открит. Искам да кажа, че случай като този не може да бъде приключен дори и след дванадесет години. Когато човешко същество изчезне безследно, не може току-тъй да забравиш това. Търсим доказателства. Гарантирам ви — ако е извършено престъпление, винаги има някакви веществени доказателства. Те просто трябва да се намерят. В този случай не разполагаме с достатъчно следи, за да продължим издирването. Но различни момичета наистина изчезват. Откакто Темара изчезна, след нея имаме най-малко още три подобни случая на изчезнали млади жени. Този път няма за какво да се заловим. Не, не знаем дали те са живи, или мъртви. Просто са изчезнали — без никакво предупреждение, без никаква следа. Ох. — Последва дълга пауза. След това отново заговори Чени, сякаш отговаряше на някакъв въпрос: — Къде е Темара Суийт? Моето лично мнение е, че се е качила в колата на някой човек, преминаващ транзитно през тези места. С това си е навлякла куп неприятности. Проверяваме всички неидентифицирани човешки трупове в целия щат.