Но защо всички я измъчваха така? Никой не даваше пукната пара, че оценките й в училище бяха отлични. Никой не разбираше, че тя е особен човек с необичаен ум, храбра, необикновена личност, която искаше да постигне повече в живота си, не само приятел и руса коса. Пътувания до екзотични места. Приключения още по-напрегнати от онези, за които четеше в книгите. Истински преживявания извън Плезънтън или скучното древно езеро Тахо, живот далеч, далеч от любещата, задушаваща прегръдка на семейството й.
Когато укроти емоциите си, Алис слезе долу и направи всичко възможно да се сдобри с майка си. Помоли я да се разходи съвсем за кратко, просто искаше да се разтъпче до съседната пресечка, да подиша свеж въздух. Майка й, изтощена от дългите спорове през деня, й позволи да излезе, като преди това й даде да облече нейното палто от боброви кожи.
Алис тръгна по улицата, която водеше до казината.
Можеше да не се прибере дори през цялата нощ.
25
— Държат запалени лампите през цялата нощ — каза Кърт иззад стъклото. — Хора говорят, пеят, плачат. Не мога да спя, вече не мога и да чета. Не съм в състояние да се съсредоточавам. Нещата не вървят добре и навън, нали?
Нина се беше отбила при него на път към съда, където в девет часа имаше разглеждане на дело. Кърт беше отслабнал. Изразът на лицето му беше обезверен. Това я разтревожи.
— Справяме се добре — увери го тя. — Ала ти не бива да падаш духом. Бих искала да се прегледаш при лекар, той е мой приятел. Може би изпадаш в депресия.
— Събуди ме, когато всичко приключи — отвърна Кърт. — Да пия лекарства? Не е в моя стил.
— Просто обикновен медицински преглед. Ще получа разрешение от съдията Милн да бъдеш прегледан в болницата „Боулдър“.
Кърт не прие, ала поне не изрази гласно несъгласието си.
— Е? Какво ще кажеш? — попита Нина.
— Добре. Всичко се дължи на безсилието, на това, че не мога да помогна сам на себе си. Това е влудяващо.
— Зная. Зная. Слушай, има нещо, чрез което би могъл да облекчиш положението си. Ще ти оставя един видеоматериал и филм, които трябва да гледаш. Ще дойда отново в сряда. Искам да разбера как ще реагираш на видяното.
— Какъв е този филм?
— Видеоматериалът показва твоя арест. Филмът е направен от Тери във връзка с изчезването на Темара Суит.
— Ще го гледам, разбира се — Кърт изглеждаше заинтересуван. Това беше добре. — Какво искаш да научиш?
— Искам да си спомниш точно какво си казал на полицая — припомни си всяка дума, която си изрекъл, докато си лежал притиснат върху полицейската кола. Видео материалът може да ти помогне да си спомниш. И… виж и филма. Ти си познавал Темара. Познавал си и Тери. Защо Тери е направила такъв филм? Какво всъщност се е опитвала да постигне чрез него? — Нина искаше да прогони безсилието от гласа си, ала то винаги се промъкваше в сърцето й, когато си помислеше за филма.
— Има още един видеоматериал — добави тя. Разказа на Кърт за материала, където беше заснета смъртта на Тери, като през цялото време го наблюдаваше внимателно. Той поклати глава, след това продължи механически да я люлее напред-назад, докато приказваше Нина, сякаш не можеше да повярва на думите й.
— Невероятно — изрече той. — Кога ще мога да го гледам?
— Сега правим копия. Скоро ще бъдем готови — отговори тя. Представяше си Кърт, отпуснат на леглото в килията, непрестанно потънал в мрачни мисли. Тя не искаше да го обърква допълнително, а филмът оказваше поразяващо въздействие. Може би, след като Кърт минеше на преглед при лекаря, тя щеше да му позволи да го гледа.
— А ти как се чувстваш, Нина?
— Имам прекалено много работа и почти никакво време — отговори тя. — Както винаги.
— Какво правиш вечер? Разбираш ли, опитвам се да си представя какъв е животът ти.
— Отивам си у дома… Живея при брат ми и неговата съпруга…
— Значи и Мат се е преселил тук?
— Преди няколко години. Разхождам се, карам велосипеда си, плувам, когато ми се удаде случай. Опитвам се да водя спокоен живот — тя внимаваше как се изразява, не желаеше да спомене нито дума за съществуването на Боби.
— Много съм благодарен, че Пол Ван Уегънър се е съгласил да работи по случая — продължи Кърт. — Определихте ли… искам да кажа споразумяхте ли се на коя дата ще се състои сватбата ви?
— Какво?
— Ами говоря за датата на сватбата ви.
После Нина си спомни лъжата, която бе използвал Пол.
— Кърт, Пол и аз не сме сгодени. Просто сме…
— Значи е излъгал?
— Да.
— Ти влюбена ли си в него? — попита Кърт. Беше стиснал челюсти, лицето му изглеждаше напрегнато. „Това не е твоя работа“ — би трябвало да му отвърне Нина съвсем учтиво. Сега имаше възможност да сложи точка, ала тя не можа да си наложи да стори това и му отговори честно:
— Не съм сигурна — в този момент осъзна, че подсъзнателно бе сравнявала Пол и Кърт, внимателно преценявайки качествата на двамата мъже. Очите на Кърт й даваха ясно да разбере колко щастлив са го направили думите й. Почувства се замаяна. Обикновено майката гледа сина си и открива, че той много прилича на баща си. Сега тя гледаше бащата и виждаше Боб в него. — Той наистина ме помоли да се омъжа за него, тази част от историята е истина.
— Но ти не си казала „да“. Защо? О, зная, че нямам право да ти задавам такъв въпрос, но…
— Няма нищо. Не зная дали въобще искам да се омъжвам.
— Би трябвало да се омъжиш и да имаш деца — каза й Кърт. Начинът, по който изрече тези думи — толкова настоятелно, сякаш зад тях имаше скрито послание, едновременно я уплаши и я заинтригува.
Тя отвърна:
— Трябва да тръгвам. Ще разговарям с родителите на Темара Суит. Ти чакай тук — тя стана, усещайки, че погледът му я следва, позвъни да отворят вратата и излезе сред пълния с ярки светлини свят, който Кърт може би никога повече нямаше да види.