— Имате ли нещо напротив да прегледам досиетата ви и да си водя бележки?
— Прегледайте ги, разбира се. Ала ми е трудно да си представя как смъртта на една не млада дама кинорежисьор, убита по всяка вероятност от бившия си съпруг, би могла да бъде свързана с тези стари досиета. Горещо бих желал да споделите с мен мнението си, в случай че успеете да си съставите такова. Непрекъснато си мисля, че някой ден нещо ще излезе наяве.
Двамата излязоха от колата и се запътиха към сградата на полицейския участък. Всички пътища в града водеха дотам. Прекосявайки вътрешния двор, Пол си помисли за Кърт Скот, който седеше в килията си.
— Хайде да си вземем кафе — предложи Чени. — Ще ви оставя да се занимавате с досиетата, а пък аз ще поработя върху документацията — двамата подредиха папките в стаята за разпити.
— Може би, преди да излезете, да ме запознаете с онова, което се е случило на тези момичета? — попита Пол.
— Знаете ли колко човека посещават южните райони на Тахо всяка година?
— Не.
— Три милиона. Запомнете — те идват в град, където броят на постоянните жители е тридесет хиляди. Посетителите са най-различни, уверявам ви. Хора, които обичат развлеченията и харесват някой да ги развлича. Други пък обичат да се катерят по планините или да се спускат със ски по планинските склонове. Някои просто обикалят от място на място, има мечтатели, телефонни терористи. Все някога всички те се появяват в Тахо. Невъзможно е да предскажем какво ще бъде поведението им, разбирате ли какво имам предвид? Местните жители също варират от категорията на изключително спокойните хора до тази на извънредно опасните типове. Много е лесно момиче, жадно за приключения, да попадне на някой лош човек.
Затова наистина е трудно да открием какво става, когато някое момиче напусне къщата на родителите си. Дали е отишла в Сан Франциско, за да избегне неприятна сцена у дома? Дори момиче, което работи в бакалия, разполага с неограничени възможности да се среща с много хора. Дали не е избягала някъде с приятели? Или с някого, когото е смятала, че познава добре, ала истината се е оказала съвсем друга? В този град е трудно човек да бъде родител. Просто не може да защити децата си.
— Това важи за всички останали места — изтъкна Пол. — И така, вие казвате, че четири момичета все още не са намерени, в това число и Темара Суит. Полицията не е ли успяла да открие нещо поне за една от тях? Вие смятате, че между случаите на изчезване има връзка, ала не знаете каква е тя — така ли?
— Да, мнението ми е точно такова. Ще ми се да не беше така. Сигурен съм, че винаги се повтаря един детайл — всички те са тръгнали през зимата. Януари и февруари, най-студените месеци. Не е ли странно това?
— Всички ли са местни жители като Темара Суит?
— О, не. В един от случаите момичето пристигнало тук заедно със семейството си, за да прекара ваканцията в планините. Друго момиче живеело в Сидър Флет, недалеч от Тахо Сити.
— Ала вие не мислите, че момичетата са избягали.
— Лесно е да бъде заровен труп в гората на такова място, че никой никога да не го намери. Или просто го хвърлят в езерото. Но това са просто тъжни предположения, на които ме навежда опитът ми като полицай. Истината е, че не зная какво се е случило с онези момичета. Поддържам връзка с родителите им, от време на време преглеждам досиетата — просто в случай, че навремето някоя улика е убягнала от вниманието ми. Работя и върху други случаи. Това е всичко, което мога да сторя. — След това полицаят остави Пол при папките и оръфаните си тетрадки.
Четири момичета. Пол взе първо фотографиите и ги разгледа. Сузана Делауеър, шестнадесетгодишна, момиче с мургава кожа, фин орлов нос, високи скули, трапчинка на брадичката, кръгли черни очила. От Сидър Флет. Една прекрасна сутрин преди осем години отишла заедно с брат си и две приятелки да кара ски в Къркуд. Въобще не се върнала. Моментална снимка, направена в деня, преди да изчезне, я показваше край един ски влек в Къркуд — загоряла от слънцето, усмихната, облечена в дебело яке и тесни скиорски панталони.
Алис Грицети, също на шестнадесет години, имаше тъмни очи, бледа кожа, рядка кестенява коса и пъпки от акне по носа и челото. Тя бе отседнала в хижа край езерото в местността Бижу заедно със своите родители и още едно семейство, където всички възнамерявали да посрещнат Коледа. Преди шест години излязла да се разходи след вечеря и никога не се прибрала при родителите си. Фотографията й беше със стандартна големина — такива използваха в училище. На нея се виждаха единствено лицето и раменете на момичето. Алис изглеждаше прилежна и много сериозна в бялата си блуза.