Дейдри Джейкилсън от Колорадо. Деветнадесетгодишна. Косата й беше подстригана на остри, щръкнали кичури, клепачите й бяха очертани с очна линия. Пристигнала в града с приятели с намерение да организират увеселение; решила да опита ледената пързалка на река Скуо в срещуположната страна на езерото. Опитна състезателка по фигурно пързаляне, с надежди за участие и изява на Олимпийските игри, тя била изоставена в частен дом от младежа, който я довел на увеселението. Дейдри си тръгнала от веселбата преди три години и оттогава досега никой не я видял отново в Колорадо — нито приятелите й, нито изпитващият угризения младеж.
И Темара Суит. Пол си припомни фотографията от гимназията, показана във филма — момичето беше с черни ботуши и очна линия. Имаше още няколко моментални снимки, които детективът не беше виждал във филма — те разкриваха друга страна от характера на момичето — Темара се смееше, седнала върху хавлиена кърпа на плажа на езерото; Темара, яхнала кон, облечена в джинси, пуловер, с каубойски ботуши; момичето на фона на планините и небето. Изглеждаше по-красива и по-атлетична, отколкото във филма. Будно, умно лице на човек, влюбен в приключенията, правилни черти, големи сини очи.
Тя вероятно е щяла да се съпротивлява, да дращи, да рита с тези свои каубойски ботуши, да нарани противника си по някакъв начин.
Пол подреди фотографиите на момичетата една до друга. Две красиви и две грозни момичета. Две светски дами и други две, които изглеждаха невинни. Една от тях беше местен жител, другите три бяха пришълки. Детективът разгледа внимателно записите на разговорите с приятели и съседи — те бяха отпечатани на пишеща машина. Ъглите на страниците бяха подгънати — пръстите на сержант Чени многократно бяха обръщали все едни и същи листа. Намери списъци от номерата на обувките им, номерата на пръстените, които носеха, другите им бижута, марките дрехи, предпочитани от момичетата. Знаеше какъв парфюм са използвали онези от тях, които са имали предпочитание към парфюми. Знаеше кога и с кои младежи са се срещали изчезналите момичета — онези от тях, които са се срещали с момчета, разбира се. Знаеше какво бяха казали тези младежи пред приятелите и пред членовете на семействата си след трагичната случка.
Сред документите от досиетата Пол откри, че Чени беше разпитвал Кърт Скот преди дванадесет години във връзка със случая Суит. Кърт твърдеше, че не е виждал Темара Суит месец преди тя да изчезне. Твърдеше също така, че в нощта на изчезването й той се намирал в главната библиотека на Университета в Рино, щата Невада — изявление, което не бе потвърдено от други свидетели. Кърт беше съобщил на Чени, че Темара прекратила кратката връзка помежду им — същата история беше разказал и на Нина.
Много от подробностите в доклада на Чени съответстваха с тези, посочени във филма на Тери Ландън. Те потвърждаваха, че Тери беше изложила събитията от последната нощ на момичето в правилна последователност. Ала те потвърждаваха още един факт: Темара не беше нещастно, непрекъснато ядосано момиче, което винаги губи. А Тери Ландън се беше опитала да я представи тъкмо такава.
Пол въздъхна и прочете всичко още веднъж. Четирите момичета бяха изчезнали по различно време от денонощието. Местата на изчезването също бяха различни. Характерът, социалното положение, интересите им — също не съвпадаха.
Какво общо имаха тези момичета, освен факта, че бяха изчезнали от лицето на земята в района на езеро Тахо и интервал от няколко години разделяше изчезването на всяка една от тях?
По всяка вероятност нищо. Ала Пол реши да разговаря с родителите на момичетата. Трябваше да провери дали Чени не бе пропуснал нещо. Дали не са научили нещо ново в домовете им.
Той си записа телефонните номера на родителите и друга, необходима му информация.
Не престана да гледа фотографиите на момичетата, докато погледът му плувна в мъгла и главата му запулсира от болка. Искаше му се да изпие един аспирин, ала все още не смяташе да се отказва. Щеше да провери списъка на пътниците от самолетните полети до Тахо няколко дни преди изчезването на момичетата. Скот беше казал на Нина, че не е идвал със самолет в Тахо цели дванадесет години, но как можеше да бъде проверено твърдението му? Невъзможно беше да направи пълна проверка. Кърт би могъл да долети в Сан Франциско, използвайки чуждо име за полета… но защо да изминава толкова голямо разстояние? За да отвлече три момичета, които бездруго никой не свързва с него? Следователите, работещи в областната прокуратура, вече се бяха свързали с полицейските управления в местата, където Скот бе живял, след като напуснал Тахо. В нито едно от тях не бяха регистрирани подобни изчезвания на млади жени. Моделът на престъплението очевидно нямаше никаква връзка със Скот.