Тя изглеждаше също както преди известно време в съда и във филма на Тери. Кафеникавото й лице беше покрито с бръчки, предизвикани от дългите престои под слънчевите лъчи. Тялото й излъчваше силата на опитен скиор. Къса, сребриста коса и проницателни, орлови очи подсилваха впечатлението за жизненост, което създаваше у събеседника си тази жена. Беше облечена в зелена блуза и зелени панталони, носеше леки, удобни за дълго ходене пеш ботуши, които Мат наричаше „бързоходки“. Лицето й беше спокойно.
— Помните моя съпруг Джонатан, нали? — каза тя.
Джонатан Суит изглеждаше значително по-зле отпреди. Беше облечен добре и без съмнение това се дължеше на госпожа Суит, но погледнати отблизо, момчешките му черти се бяха съсухрили, без дори да се превърнат в лице на мъж. Той седеше на електрическа инвалидна количка до бюрото.
— Здравейте, господин Суит — поздрави го Нина, ала мъжът не пое протегнатата към него ръка, едрата му длан си остана отпусната върху смалените, извити долни крайници. Поредният поздрав от сорта на „Мразя те, долна адвокатска отрепка“, който едва ли щеше да разведри настроението на Нина тази сутрин.
— Може ли да го пусна? — попита Нина и спусна ръката си, която бе останала недокосната, към касетофона.
— Да, щом настоявате — отговори Джес Суит. — Надявам се, че разговорът няма да отнеме много време. Джонатан не се…
— Престани да се отнасяш с мен като с бебе, Джес — прекъсна я Джонатан. — Добре, на ваше разположение сме. Какво искате?
— Разполагам с вашите свидетелски показания — каза Нина. — Мога ли да ви задам няколко въпроса, за да си изясня някои моменти?
— Защо?
— Ами бих желала да проследя по-подробно…
— Но откъде накъде ние сме длъжни да отговаряме на въпросите ви? — възрази Джонатан Суит. — Той вероятно е отнел живота на нашата дъщеря. Той е убиец.
— Вие искате законът да накаже истинския престъпник, нали? — попита Нина. — И двете страни трябва да разполагат с възможно най-добрия достъп до факти, за да има честен съдебен процес.
— Отричате ли, че преди дванадесет години моята дъщеря се е срещала тайно именно с Кърт Скот?
— Той я е познавал. Не отрича този факт. Ала вече са били престанали да се срещат в нощта, когато тя…
— Нека ви задам този въпрос — прекъсна я Суит. — Убедена ли сте, че клиентът ви е невинен?
— Не е важно какво мисля аз. Важното е какво ще решат дванадесетте съдебни заседатели, след като се запознаят на процеса със свидетелските показания и с останалите доказателства по делото.
— Вие бихте изрекли всичко, за да ни манипулирате… искате да кажем нещо, което би могло да помогне на вашия клиент. Не давате пукната пара нито за нашата мъка, нито за неговата вина. Лицемерна жена — той скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше доволен от себе си. Жена му го остави той да води разговора.
— Тогава защо ми позволихте да ви посетя? — попита Нина. — Защо просто не отказахте срещата си с мен?
— Защото господин Рийзнър ни уведоми, че ще ни въведете в сложна процедура по даване нови свидетелски показания под клетва в присъствието на репортери, придружена с неразбираема правна терминология. Това е единственият път, когато разговаряте с нас.
— О, аз ще разговарям с вас на съдебния процес — каза Нина. — Има много неща, за които бихме могли да поговорим. Искате да научите какво ще се случи с филма на Тери Ландън и съдебното дело, свързано с него, нали? Искате да узнаете дали между убийството на Ландън и изчезването на Темара има някаква връзка. Мога да ви разкажа някои неща, ако отговорите на въпросите ми. Не желая да ви мамя, нито пък ще ви причиня още страдания. Онова, което ще ми кажете, може би въобще няма да ми помогне. Но ако сега ви обърна гръб и си тръгна, ще ме видите в съда и тогава няма да можете да ми задавате никакви въпроси.
— Празни думи — изрече мъжът в инвалидната количка. Лицето му беше почервеняло. — Наглост. Махайте се.
— Почакай, Джонатан — спря го Джесика Суит. Тя се обърна към Нина. — Бих искала да науча онова, което вие знаете за Тем. Не ме е грижа защо Скот е убил Тери Ландън.
— Не вярвам, че той е убил Темара, госпожо Суит — каза Нина.
— Не бих и очаквал. Сега той едновременно е ваш приятел и ваш клиент, нали? Господин Рийзнър ни съобщи…
— Навремето дъщеря ви е държала на Кърт Скот, господин Суит. Спрете за миг и се опитайте да си представите, че сега този човек страда и се измъчва, а не че е виновен. Вие дадохте под съд Тери Ландън, защото е изопачила образа на дъщеря ви, представила я е като друг човек, каквато тя не е била. Задавали ли сте си някога въпроса защо Ландън е постъпила така?